История, версии и инсталация на популярната графична среда за GNU/Linux

Xfce е една от най-разпознаваемите графични среди за GNU/Linux, ценена заради ниската си консумация на системни ресурси и високата степен на персонализация. Към 14 февруари 2019 г. актуалната версия е Xfce 4.12, която е излязла преди около четири години, но продължава да се поддържа от разработчиците.

Произход и философия

Проектът стартира през 1996 г. по инициатива на Оливие Фурдън (Olivier Fourdan) като опростена десктоп среда, вдъхновена от CDE. Първоначално тя представлява само панели с инструменти без мениджър на прозорците. Името Xfce първоначално идва от XForms Common Environment, но след като използването на XForms инструментариума е прекратено, абревиатурата губи първоначалния си смисъл и днес не означава нищо конкретно. Основната цел на проекта е да следва UNIX философията за модулност и многократно използване на софтуерни компоненти, което да позволи максимална конфигурируемост.

Развитие и версии

Съществуването на Xfce в удобен за потребителите вид започва с версия 2, която се появява през 1988 г. (б.р. – вероятно грешка в изходния текст, тъй като проектът стартира през 1996 г.; това е единственото споменато противоречие). Именно във версия 2 се появява прозоречният мениджър Xfwm, който се използва и до днес. Версия 2 се утвърждава като лек и бърз модулен GUI с възможност всички настройки да се правят с мишка. Историята на Xfce включва две пълни пренаписвания на сорс кода – между версии 2 и 3 и между 3 и 4. С всяка нова версия средата се отдалечава от първоначалния си вид, като втората версия определя посоката на развитие. Дълбоката и цялостна настройка, характерна за Xfce, се появява във версия 2 и се усъвършенства във версия 3.

Съвременно състояние

Днешната Xfce 4 е пълноценна десктоп среда с набор от собствени приложения за основни потребителски задачи. Тя използва GTK+ инструментариума и е съвместима с много елементи на други среди като MATE и LXDE. Xfce е особено подходяща за стар или слаб хардуер, но благодарение на гъвкавостта си представлява интерес и за потребителите на съвременни компютри. Жаргонното ѝ име „Плъхът“ идва от логотипа. Xfce се използва в редица дистрибуции, сред които MX Linux, специалната версия на Fedora Linux, Xubuntu (вариант на Ubuntu с Xfce) и десетки други. В Peppermint OS например разработчиците са създали хибрид между Xfce4 и LXDE.

Инсталация в GNU/Linux

В Debian GNU/Linux Xfce4 може да бъде избрана още по време на инсталацията, а ако не е – по-късно. Инсталацията от терминал става с командата sudo apt install xfce4, която инсталира метапакета (базовите елементи). За допълнителни компоненти се използва sudo apt install xfce4-goodies. В Ubuntu командите са същите, но има и специално настроена версия – Xubuntu. Във Fedora инсталацията става с sudo dnf install @xfce-desktop-environment, като отново има версия с предварително настроена Xfce4. В Arch Linux и производните базовият пакет се инсталира с sudo pacman -S xfce4, а допълнителните – с sudo pacman -S xfce4-goodies.

Потребителите могат да имат инсталирани няколко десктоп среди и да избират коя да използват при влизане в системата, като изборът се запазва след рестартиране.