Най-необичайните лаптопи – втора част

Ще се спрем върху още няколко доста необичайни лаптопа на различни производители.

Когато през 2012 година излезе Windows 8 с поддръжката на сензорни дисплеи, много производители започнаха да предлагат доста необичайни решения. Като например Lenovo Yoga, екранът на който се завърта на 360 градуса, както и Dell XPS 12, екранът на който също може да се завърта. Но Acer отиде по-далече – дисплеят на неговия 15-инчов трансформър не само се отваря като във всеки друг лаптоп, но може да се премества в посока към потребителя, като по този начин закрива клавиатурата и превръща устройството в таблет.

За разлика от другите трансформъри с интегрирана графика, Aspire R7 се предлагаше с достатъчно сериозната (за 2013 година) видеокарта Nvidia GTX 750M, която се използва и в 15-инчовия MacBook Retina.

Но този подход имаше редица минуси. Предполагаше се, че потребителите ще работят предимно със сензорния екран и тъчпадът бе поставен зад клавиатурата. Уви, да се работи с пръст в средата на ОС Windows се оказа неудобно, както е неудобно и протягането към тъчпада и Acer реши да на прави повече устройства от тази серия.

Всички свикнаха, че в лаптопите се използва клавиатура с къс ход на клавишите, понеже за пълен ход банално няма място. Но MSI реши, че геймърският лаптоп трябва да е геймърски не само по хардуера и представи модификацията Titan с пълноценна механична клавиатура, в която се използват превключвателите Cherry.

В този лаптоп, явно дебелината и теглото не играят особена роля и тази клавиатура не изглежда много зле. По-късно тази идея копираха Acer и Asus, но моделите с пълен ход на клавишите си останаха единични и твърде скъпи.

През 2012 година много потребители преминаха към използването на широки монитори със съотношение на страните 16:10 и 16:9. Но и дисплеите с 5:4 или 4:3 не бяха малко. През тази година твърде внезапно Toshiba представи на пазара лаптоп със съотношение на страните 21:9.

Дори и днес, когато мониторите с подобно съотношение на страните не са малко, този лаптоп изглежда необичайно, а през 2012 година съвсем не привличаше вниманието. При това резолюцията дори и за 2012 година не бе висока – едва 1792х768 пиксела. А и хардуерът бе типичен – двуядрен Core i5 с неговата интегрирана графика. Но киноманите харесаха това устройство.

Днес никой няма да се учуди на нетбук с 10-инчов дисплей, но преди 20 години, през 1996, това е нещо ново. Всъщност по-интересното е, че при отварянето на капака, клавиатурата се разгъва. По този начин с тази „троха“ става възможно въвеждането на информация като с пълноценните големи ThinkPad.

И още нещо – докато съвременните лаптопи използват орязани процесори, този модел е оборудван с пълноценен Intel 486 с тактова честота до 75 MHz, до 40 MB оперативна памет и до 6 GB хард диск – съвсем сериозни характеристики за това време.

IBM умее да прави необичайни продукти и този лаптоп е един от тях. Компанията съобрази, че професионалните работни станции имат по два, че и повече дисплея, и реши да направи лаптоп с допълнителен екран отстрани.

Изглежда доста необичайно, но се оказа, че е удобно. Особено като се има предвид, че резолюцията на допълнителния дисплей не е малка – 1280х768 пиксела, а основният има разделителна способност 1920х1200 точки. Но допълнителният дисплей се оказа единственото предимство на този лаптоп. Яркостта на допълнителния дисплей е много по-ниска от тази на основния, а точността на цветовете – видимо по-лоша. А като се има предвид цената от 4000 евро, това решение не стана популярно.

Желанието на производителите да натикат два дисплея в лаптопа е добре известно. Asus от своя страна също реши да представи нещо подобно и постави два екрана от двете страни на капака на лаптопа.

И защо? Добър въпрос – няма практика няма как да се използват двата дисплея едновременно – външният дисплей е безполезен при отворен капак. Логично, това решение има доста по-висока цена от обикновените лаптопи с един екран, продажби нямаше и Asus реши да не прави нови устройства от тази серия.

Dell е един от малкото производители, който се опитва да копира MacBook, но с ОС Windows, чиито копия често се оказват по-добри от оригинала в някои аспекти. Adamo не е изключение: MacBook Air до началото на 2000 година поразяваше всички със своите габаритни размери и тегло. Но Dell отиде по-далече и намали дебелината на лаптопа до 1 сантиметър.

Останалите характеристики не са много по-различни от тези на Air: същият Core 2 Duo с ниско напрежение, два GB оперативна и HD+ дисплей. Но цената на Adamo бе по-висока. А и да се работи с подобен лаптоп на коленете не е удобно, а за лаптопите това е едва ли не най-популярният начин на използване. Dell спря производството на тези устройства.

ОС Android в лаптопа и днес изглежда необичайно, но не чак толкова – при желание, всеки може да си инсталира тази операционна система, понеже версии с Android for x86 се предлагат от пет години. Но за 2010 година няма много смартфони с тази ОС, а таблетите са единици и пълноценната Android в лаптопа наистина предизвиква учудване.

В този лаптоп Toshiba предлага много добър хардуер – мощният за тези времена Tegra 2, който дава възможност за поставянето на HDMI видеоизход. Има USB порт, но паметта не е много – 512 MB. Но това е първият пълноценен лаптоп с операционната система Android.

Необичайните лаптопи наистина не са малко и следващия път ще разгледаме още няколко.