Щатски съд: Amazon може да носи отговорност за дефектни продукти, продадени от трети лица

Федерален съд за първи път се произнесе, че Amazon може да носи отговорност за продуктите, които трети лица продават през платформата им.

Третият апелативен съд на САЩ, във Филаделфия, смята, че според законите на Пенсилвания, Amazon може да се третира като продавач, поне за конкретното дело. Аргументът на Amazon е, че всеки продаден продукт може да се проследи до съответния му продавач. Съдът обаче ги контрира с факта, че клиентите могат да комуникират с тези продавачи само през платформата на Amazon. Това отваря възможност те да се прикрият от продавача зад компанията – умишлено или не. Може да разгледате всичко за процеса и решението тук.

Според последния тримесечен доклад на Amazon, над 18% от продажбите на компанията стават през трети лица. Процентът расте дългосрочно. Анализатори прогнозират, че още тази година това перо ще стане по-печелившо за Amazon от перото с продажбите, които компанията извършва от първо лице. Подходът носи доста приходи, но хората често са изправени пред проблеми с вече неналични продукти, токсични стоки, реплики и дефекти. Платформата е изградена така, че при проблем е трудно да се определи към кой трябва да се обърнат засегнатите лица.

Делото, по което въпросният съд се е произнесъл, касае жена и нейната покупка на повод за куче от декември, 2014 година.

Няколко седмици след покупката, механичната част се чупи, при което въжената част се връща към жената и наранява лявото ? око. В следствие на това, то ослепява.

Поводът е купен от трето лице – The Furry Gang. Продавачът обаче се изпарява. Нито пострадалата, нито Amazon успява да намери негов представител.

Тогава тя решава да подведе под отговорност Amazon. Районният съд отхвърля иска, тъй като според него в случая Amazon не може да се определи като продавач. Следва обжалване. Апелативният съд отменя решението на по-ниската инстанция.

„Amazon не взима мерки, за да се увери, че третите лица, които продават, са в добро състояние. Няма процес, който да подсигури, че те ще сътрудничат в случай на легални проблеми.“, пише в решението на съда.

Случаят е върнат на районния съд. Следва да се определи дали нашийникът е бил дефектен и какво трябва да се направи за това.

Единият е дали Amazon трябва да носи отговорност като продавач в тези случаи. Другият спор е по отношение на секция 230 от Communications Decency Act. Тя гласи, че онлайн платформите не носят отговорност за съдържанието, което техните потребители генерират. Една платформа не трябва да се третира като „автор или говорител“, ако авторът на информацията е някой друг, макар и тя да е публикувана на платформата. Тази секция прави трудно да осъдим Twitter за постовете на някой от потребителите на социалната мрежа, например. Тънкият момент е в това да се определи доколко Amazon е само „разпространител“ на информацията при продажби от трети лица и доколко платформата взима участие в процеса на покупко-продажбата.

Важно е да се отбележи, че при всички предишни дела, където по същата линия се търси отговорност на Amazon, съдилищата са се произнасяли в полза на компанията. Това може да е единичен прецедент. Всеки случай се разглежда поединично и има много фактори – законите на щата/държавата, където е заведен иска, тълкуванието на законите от отделните съдии и прочие, поясняват от arstechnica.com