Учени: Генно модифицираните бебета са обречени на по-кратък живот

.td_uid_42_5cf6d0c3e8391_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5cf6d0c3e8391_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}

В края на 2018 година, китайският учен He Jiankui направи нещо, което му навлече гнева не само на колеги, но и на китайското правителство. Той дръзна да предприеме генетична модификация на човешки ембриони, с намерението те да бъдат износени. В последствие се родиха две деца. Това даде началото на една опасна ера в генното инженерство.

Големи имена от областта на генетиката определят като безумна идеята да се модифицират бебета. Ново проучване, публикувано в Nature Medicine, изразява съмнения, че промените в ембрионите могат да доведат до кратък живот на двете деца.

Аргументите „против“ са безброй и са далеч не само от етична гледна точка

Планът на Хе е да промени ембрионите, така че двете близначки да са неуязвими към ХИВ вируса. За да постигне това, той прави промени в гена CCR5. За него не е ясно дали рискът си струва, макар и това да може да бъде голяма крачка срещу ХИВ.

.td_uid_41_5cf6d0c3e7f24_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5cf6d0c3e7f24_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}

Научната работа разглежда смъртността на 400 хиляди души. Фокусът са хора, при които естествено има тази CCR5 вариация. Това, което екипът открива, е че хората с въпросната мутация имат по-малка продължителност на живота. Има предположение и за точната причина.

CCR5 се смята за замесен не само в това как тялото ще се справи с гореспоменатия вирус, но и с други болести – като например грип. Заключението е, че животът се съкращава, тъй като организма с тази мутация е по-уязвим към въпросните болести. Сами може да се сетите, че грипът е много масово срещан и не е шега. Изчисленията сочат, че хората с CCR5 мутация имат 20% по-голям шанс да не доживеят до 76 години.

„Има много причини да не се занимаваме с генно инженерство над бебета. Една от тях е, че трудно можем да предвидим ефекта на мутациите, които създаваме.“, казва Размус Нилсен, водещ автор на научния труд, пред NPR.