Учени от UC Davis, Калтек и университета Маунт представиха първия програмируем ДНК компютър, който използва стандартни ДНК плочки за решаване на различни алгоритми.
Изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис (UC Davis), Калифорнийския технологичен институт (Калтек) и университета Маунт са разработили първия програмируем компютър, базиран на ДНК молекули. Научната работа е публикувана на 20 март 2019 г. в списание Nature. Екипът е показал, че с помощта на стандартен тригер един и същ базов комплект от ДНК молекули може да решава редица различни алгоритми.
От лабораторията към бъдещи приложения
Въпреки че изследването е чисто лабораторен експеримент, учените виждат потенциал за бъдещи приложения, като например програмиране на ДНК-роботи, които да доставят лекарства в раковите клетки. „Това е една от знаковите работи в тази област“, заяви Торстен-Ларс Шмид, доцент по експериментална биофизика.
Как работят ДНК изчисленията
Докато при електронните компютри битовете са двоични състояния на електрически сигнали, при ДНК изчисленията електрическите сигнали се заменят с химически връзки, а силицият – с нуклеинови киселини. Идеята е да се създаде биомолекулярен софтуер. Ерик Уинфри, учен от Калтек и съавтор на изследването, обяснява, че молекулярните алгоритми използват естествените възможности за обработка на информацията в ДНК, но вместо природата, процесът се управлява от програма, написана от човека.
През последните 20 години бяха проведени няколко успешни експеримента с молекулярни алгоритми, като например реализация на играта „кръстчета и нулички“ или сглобяване на молекули с различна форма. Във всеки от тези случаи се изискваше щателна разработка на специфични ДНК последователности за конкретния алгоритъм. Новият подход се различава по това, че учените са разработили система, в която едни и същи базови ДНК фрагменти могат да изпълняват съвсем различни алгоритми.
ДНК оригами и плочки
Процесът започва с техника, наречена „ДНК оригами“: изгражда се дълга ДНК верига с желаната форма, която служи като зародиш за алгоритмичната поточна линия. Зародишът остава почти непроменен независимо от алгоритъма, като при всеки нов експеримент се внасят малки промени само в някои последователности. След това зародишът се добавя в разтвор със стотици други ДНК нишки, наречени „ДНК плочки“. Към момента учените са създали 355 такива плочки, всяка с уникално разположение на азотните бази. За всеки алгоритъм изследователите просто подбират друг комплект начални плочки, които се съединяват и образуват схема, реализираща избрания молекулярен алгоритъм.
С помощта на този подход учените са разработили и проверили 21 алгоритъма за елементарни задачи, като деление на три, избор на лидер, генериране на шаблони и други. Всички те са реализирани с различни комбинации от едни и същи 355 ДНК плочки.
Въпреки че писането на код чрез поставяне на ДНК фрагменти в епруветка не е лесно, целият процес може да бъде автоматизиран. Според авторите бъдещите молекулярни програмисти дори няма да се замислят за биомеханиката, точно както днешните програмисти не е необходимо да знаят физиката на транзисторите, за да пишат добър софтуер.
Изследването идва на фона на други постижения в областта: по-рано учени от Вашингтонския университет и Microsoft представиха първото в света ДНК запомнящо устройство, което позволява запис и четене на информация в ДНК без човешка намеса. Те са записали над 200 MB данни, включително цифровизирани произведения на изкуството, 100-те най-велики литературни произведения от проекта Гутенберг, Всеобщата декларация за правата на човека на над 100 езика и клипа „This Too Shall Pass“ на OK Go с висока резолюция. Според ръководителя на проекта от страна на Microsoft Керин Щрос този клип е избран, понеже има нещо общо с работата на специалистите. Цифровата информация се кодира с четирите нуклеотида – Гуанин, Аденин, Тимин и Цитозин, а компанията Twist Bioscience е синтезирала ДНК фрагментите.
Друго изследване, проведено от Янив Ерлих и Дина Зелински, е демонстрирало запис на шест файла в ДНК, включително операционната система KolibriOS, френския филм „Пристигането на влака“ от 1985 г., кода на 50-доларов ваучър на Amazon, компютърен вирус, изображения от плочките на Pioneer 10 и изследването на Клод Шенон в областта на теорията на информацията от 1948 г.
Въпреки напредъка, съществуващите ДНК системи имат съществен проблем: те са уникални разработки с липса на гъвкавост. Ако се направи сравнение със силициевата техника, всяка група учени разработва нова компютърна архитектура от нулата, за която трябва да бъде писан нов софтуер. Новият програмируем ДНК компютър може да промени тази ситуация.