Преглед на някои от най-неудачните софтуерни решения на гиганта от Редмънд, които не успяха да се наложат на пазара

Microsoft е компания, която стои зад много успешни софтуерни продукти, но историята ѝ помни и редица неуспешни проекти. Сред тях са операционни системи, търсачка и гейм платформа, които или са били изоставени, или не са оправдали очакванията.

Windows XP Tablet Edition – първият опит за таблет

Още през 2002 г. Microsoft представи таблети с пълноценна Windows, които поддържаха сензорен интерфейс и можеха да работят с всякакви x86 програми. За целта компанията създаде специална версия на Windows XP – Tablet Edition, базирана на Professional изданието. Устройствата обаче се оказаха слаби: процесорите бяха на ниво Pentium III или Celeron с честота под 1 GHz, рядко имаше повече от 512 MB RAM, а твърдите дискове бяха 10-20 GB. Цената често надхвърляше $1000, а продажбите бяха нищожни. Батерията издържаше едва два часа, а устройствата се нагряваха силно. Софтуерът също не беше добре оптимизиран – липсваха сензорни жестове, клавиатурата често закриваше полето за въвеждане, а реакцията беше забавена. XP Tablet Edition получи само един ъпдейт през 2004 г., а когато не излезе Service Pack 3, стана ясно, че Microsoft е изоставила версията.

Windows RT – вторият неуспешен опит

След неуспеха с XP Tablet, Microsoft опита отново с Windows Vista и 7, но устройствата бяха бавни и скъпи (над $2000 за по-бързите с Core i процесори), а автономната работа – кратка. През 2012 г. се появи Windows RT – операционна система за таблети с ARM процесори (Tegra и Snapdragon), която работеше 8-10 часа и беше лека и тънка. Интерфейсът с живи плочки (Metro) беше удобен за сензорен екран, но имаше съществен недостатък: на ARM устройствата не можеше да се стартира x86 софтуер. Програми можеха да се инсталират само от магазина на Microsoft, който беше слабо зареден. Microsoft не афишира това ограничение и след продажбите форумите се изпълниха с недоволни потребители, които не можеха да инсталират дори Google Chrome. През 2014 г. излезе Windows RT 8.1, но популярността не се повиши. Microsoft не изпълни обещанието си за 5-годишна поддръжка – последното обновяване трябваше да е през 2017 г., но през 2016 г. излезе козметична актуализация, която наподобяваше Windows 10, без вътрешни промени. Windows RT беше изоставена.

Bing – търсачката, която не успя да настигне Google

Microsoft работи върху търсачка още от 1998 г., когато стартира MSN Search. През 2006 г. тя бе заменена от Live Search, а през 2009 г. се появи Bing. Въпреки четвърт век развитие, Bing така и не успя да се наложи срещу Google. Причината е, че Google непрекъснато добавя нови функции, докато Bing получава сериозни обновления само при преименуванията си. В резултат Bing изглежда и работи като от 2009 г. Например при търсене на „Зелената книга“ Bing връща линкове към филми и Уикипедия, докато Google предлага билети за филма или самия филм. При търсене на адрес Bing показва препратки към картографски услуги, а Google вгражда карта директно в резултатите.

Games for Windows – Live: неуспешен конкурент на Steam

Около 2007 г. Steam набираше популярност и Microsoft реши да създаде конкурент – Games for Windows – Live (GFWL). Идеята включваше кросплатформена игра между Xbox 360 и Windows, автоматично обновяване, единна идентификация, профили с постижения и магазин Games on Demand. Около стотина игри, сред които Dirt, Tomb Raider, Batman и Warhammer 40000, интегрираха GFWL. През 2014 г. Microsoft прекрати услугата, а се оказа, че по-старите игри (2000-2005 г.) използват стара версия на GFWL, несъвместима с новите операционни системи, и не работеха дори офлайн. Потребителите останаха с полуработещи библиотеки. По-късно бе предложена нова версия, която работи с Windows 10, но удобството на Steam не можеше да бъде достигнато. Разработчиците преиздадоха хитовете си без GFWL и проблемите намаляха, но GFWL остана една от най-лошите гейм платформи в историята.

Internet Explorer – браузърът, който изостана от стандартите

Internet Explorer (IE) е добре познат на всички Windows потребители, но си спечели репутацията на един от най-лошите браузъри. Проблемите включват бъгове, забавяния, дупки в сигурността и липса на поддръжка на съвременни уеб стандарти. Въпреки това много държавни учреждения все още го използват. Причината за лошата съвместимост е, че всяка нова версия на IE, започвайки от 8-ма, има нов енджин, който трябва да емулира предишните. IE 11 има режими на съвместимост с IE 10, 9, 8, 7 и Quirks (IE 5.5). Тези режими не са идеални и за да работи един сайт коректно за всички потребители от времето на Windows XP (IE 6) насам, разработчиците трябва да поддържат около 20 различни версии на IE. Освен това IE 11 не предоставя директно информация за браузъра при запитване от сайта. В Windows 10 Microsoft премина към Edge, който в момента се мигрира към енджина Chromium, което дава надежда, че потребителите няма да се налага веднага да сменят браузъра при инсталация на системата.