Как отвореният код се превърна в основа на съвременната софтуерна индустрия и защо технологичните гиганти инвестират милиарди в него

Софтуерът с отворен код, някога смятан за нишово движение, днес се използва в 98% от предприятията по света и се превърна в технологичен и финансов мейнстрийм. През последните две десетилетия open-source моделите преминаха пътя от академичните среди до основата на многомилиардни бизнеси, а големите технологични корпорации промениха радикално отношението си към тях.

Големите сделки на 2018-а

2018 година бе белязана от редица значими сделки в света на отворения код. През април Pivotal Software направи най-голямото до момента публично предлагане на акции (IPO) сред open-source компаниите, а пазарната ѝ капитализация надхвърли 3,9 милиарда долара още в първия ден. Малко по-късно Salesforce придоби MuleSoft за 6,5 милиарда долара, което се превърна в най-голямата покупка на компания, работеща с отворен код. Microsoft пък закупи GitHub – централното световно хранилище за open-source проекти – за 7,5 милиарда долара, а капитализацията на MongoDB, разработчик на бази данни с отворен код, нарасна близо три пъти до 4,5 милиарда долара.

Кулминацията дойде в края на годината, когато IBM обяви придобиването на Red Hat за 34 милиарда долара – най-голямата сделка в историята на open-source индустрията. Малко след това Cloudera и Hortonworks обявиха сливане, което създаде компания с пазарна стойност над 5 милиарда долара и годишен приход от над 700 милиона. Стартъпът Elastic също излезе на борсата и почти удвои капитализацията си до близо 5 милиарда долара в първия ден на търговията.

От безплатен обмен до лицензиран софтуер

Идеята за свободен достъп до сорс кода не е нова. До 70-те години на миналия век почти целият софтуер се разпространява заедно с изходния си код, тъй като програмите са силно зависими от хардуера и потребителите трябва да могат да ги адаптират. С нарастването на сложността и цената на разработката компаниите започват да търсят начини да ограничат свободното разпространение, за да защитят приходите си. През 1969 г. IBM отделя софтуера от хардуера и започва да го продава отделно, а през 1970 г. специална комисия към Конгреса на САЩ решава, че компютърните програми попадат под защитата на авторското право. Тези две събития поставят началото на индустрията на проприетарния софтуер.

В началото на 80-те години AT&T решава да комерсиализира операционната система Unix, което предизвиква силна реакция от страна на хакерската общност. Ричард Столман, тогава член на елитната хакерска общност в Масачузетския технологичен институт, стартира проекта GNU през 1983 г. – опит да се създаде напълно свободна операционна система. Две години по-късно той основава Фондацията за свободен софтуер (FSF), а през 1989 г. разработва лиценза GPL, който гарантира на потребителите правото да стартират, променят и споделят софтуер свободно.

Linux и раждането на общността

През 1991 г. финландският студент Линус Торвалдс започва работа по собствена безплатна операционна система, базирана на инструментите на GNU. Година по-късно той решава да я разпространява под лиценза GPL и така се ражда Linux – една от най-популярните операционни системи днес. Популярността на Linux утвърждава т.нар. закон на Линус: „Ако гледат достатъчно очи, бъговете излизат на повърхността“. Откритостта на кода позволява на много разработчици да откриват и отстраняват грешки, което повишава качеството на софтуера.

Концепцията Copyleft, обратна на традиционното авторско право, допълнително затвърждава модела: производните произведения на свободния софтуер също трябва да останат свободни. През 1999 г. Red Hat става публична компания и регистрира осмия най-голям ръст на акциите в историята на Уолстрийт – 272% в първия ден. Днес Red Hat е оценена на над 30 милиарда долара и има годишен приход от около 3 милиарда.

Защо open source печели

Основната причина за бързото разпространение на отворения код е нулевата му цена при покупка и възможността за гъвкава настройка. Кодът може да бъде преглеждан и подобряван от всеки, което повишава качеството му. Освен това open source премахва зависимостта от конкретен производител – дори компанията създател да фалира, технологията продължава да се развива от общността, както се случи с RethinkDB, чийто проект се присъедини към Linux Foundation.

Според изследване от 2001 г. създаването на кодовата база на GNU/Linux с платени програмисти би струвало около 1 милиард долара. Оттогава системата е станала значително по-сложна и функционална.

Предизвикателствата пред open source

Днес основна заплаха за open-source проектите са облачните услуги. Публичните облаци като Amazon AWS, Microsoft Azure и Google Cloud ефективно разпространяват и монетизират свободен софтуер, без да допринасят съществено за развитието на първоначалните проекти. Възниква въпросът как да се стимулират разработчиците, след като облачните доставчици печелят милиарди от техния труд. Един от подходите е технологичните гиганти да подкрепят фондации като Cloud Native Computing Foundation (CNCF), но това създава зависимост от корпоративната воля – нещо, което създателите на open-source идеята са се опитвали да избегнат.

Към момента най-устойчивият модел е комбинацията от платен open-source софтуер, техническа поддръжка и използване на облачни инфраструктури. Компании като Red Hat, Cloudera, Hortonworks, MongoDB, Elastic, HashiCorp, Confluent и Databricks доказват, че този подход може да генерира годишни приходи от над 100 милиона долара.

Бъдещето на софтуера

Успехът на open source се дължи на общностите, обединени около обща идея, чиито съвместни усилия намаляват вероятността от грешки и подобряват продукта. Основното предизвикателство остава балансът между свободния софтуер и бизнес моделите, изградени върху него. Компаниите, които залагат единствено на проприетарен софтуер, рискуват да загубят пазарен дял, ако не се адаптират. Затова Microsoft и други големи корпорации признаха предимствата на отворения код и започнаха масово да придобиват компании, фокусирани върху open source. Ценовите рекорди от миналата година до известна степен компенсират десетилетията на подценяване на движението, което днес се превръща в технологичен и финансов стандарт.

По материали на Forbes