Stressed businessman at the office.Със сигурност, всички знаят за компанията Microsoft и би могло да бъде иначе, след като операционната система Windows е инсталирана на повечето компютри от целия свят, а Office е най-популярният офис пакет. Но навярно не са много хората, които помнят, че навремето компанията от Редмънд произвеждаше плеъри и дори рутери. Именно на тях ще се спрем този път.
Microsoft Zune – излезе твърде късноMicrosoft си пробва силите в най-различни области, включително и е производството на компактни плеъри. Те се наричаха Zune и предлагаха доста добри възможности: удобно управление, десетки GB памет, цветни сензорни екрани и лесна синхронизация с ОС Windows. И още, в тях бе реализирана една много удобна функция – обмен на траковете с другите притежатели на подобни плеъри. И защо тогава това интересно устройство се провали?
Отговорът е лесен – Microsoft представи първата версия на своя плеър… през 2006 година. Тогава на пазара царстваха устройствата с Windows Mobile и Symbian, а до излизането на iPhone оставаше само една година. Разбира се, по това време iPod, представен още през 2001 година владее 2/3 от пазара, а iTunes вече бе най-големият магазин за музика. В крайна сметка плеърът Zune с неговите детски болести в началото се оказа ненужен. А към 2011 година неговата поддръжка бе окончателно прекратена, за да не става конкуренция със смартфоните работещи под управлението на Windows Phone 7. А интересно е, че iPod се продава и днес – така например, само за около $45 можете да си вземете новичък Shuffle.
Microsoft Kinect – отлична идея с посредствена реализацияПовечето хора искат изцяло да потънат в различните развлечения и може би затова през 2009 година филмът „Аватар“ очарова всички, като вкара зрителя в сцената на случващото се с помощта на обикновени 3D очила. Microsoft реши да направи нещо подобно с компютърните игри. Очевидно бе, че VR шлемът Xbox 360 е с твърде слаби възможности и софтуерният гигант лансира интересна идея – да предложим на потребителя да управлява гейм персонажа не с помощта на бездушния геймпад, а чрез собственото си тяло.
В същата 2009 година Microsoft представи Kinect – устройство с камера, което прихваща движенията на потребителя и дава възможност за управление на персонажа в играта с помощта на движението на тялото или чрез гласа. Софтуерният гигант инвестира в рекламата на това устройство солидните $500 милиона и продажбите за 60 дни надхвърлиха 8 милиона екземпляра. И какво е неудачното в този случай?
Уви, това са в две неща едновременно. Първо, регистрацията на движенията бе далече от идеалното: да, персонажът на екрана в 80% от случаите повтаря вашите движения, но останалите 20% развалиха всичко. В почти всички игри точността на движенията е много важна и неправилно интерпретираният жест може да доведе до загуба. Второ, съвместимите с Kinect игри бяха съвсем малко – след 5 години се появиха по-малко от 10 гейм проекта, на които си струва да се обърне внимание. Останалите игри бяха фокусирани върху фитнеса или са елементарни детски платформъри.
И най-неприятното, с излизането на Xbox One корпорацията обяви, че за тази конзола е необходим нов Kinect. Това съвсем не се хареса на потребителите, продажбите на новата конзола бяха ниски, като в крайна сметка бяха продадени само 5 милиона нови Kinect. За края на Kinect може да се счита 2014-та година, когато Microsoft затвори студиото за създаване на съдържание за този сензор, а и самите потребители през изтеклата една година така и не видяха нито едно сериозно заглавие, специално направено за новия сензор. Оттогава излязоха само буквално 3-4 игри, в основата си подобни на баналната Just Dance.
Този така амбициозен проект е вече мъртъв и го уби самият Microsoft. Вместо да дава стотици милиони долари за реклама, софтуерният гигант можеше да използва тези пари за създаването на качествени игри за това устройство. Днес вече е късно за тази идея, понеже започна бурното развитие на VR и AR технологиите, а Kinect се превърна в една безполезна играчка.
Kin One и Kin Two – по-зле и от смартфоните с Windows PhoneКъм началото на 2010 година Microsoft не се представяше много добре на мобилния пазар. Устройствата с Windows Mobile 6 вече изглеждаха като динозаври, а тяхната замяна – смартфоните с Windows Phone 7 трябваше да излезе към края на годината. И за да не изгуби дял от пазара, корпорацията реши да си пробва силите в сегмента за млади хора, предлагайки смартфоните Kin One и Kin Two с предварително инсталирани клиенти за социалните мрежи. Тези устройства струваха 50-100 долара със сключен договор, което е скъпо, като се има предвид, че за същите 100 долара на месец можеше да се вземе iPhone 3GS.
Тук всичко стана дори по-бързо – продажбите бяха прекратени само два месеца след началото. В САЩ бяха продадени бяха по малко от 10 000 мобилни устройства, които така и не стигнаха до Европа. Причините за провала са съвсем банални. Устройствата работеха с операционна система, за която почти нямаше софтуер, браузърът не поддържаше Flash, е вграденият Twitter клиент не можеше да изтегля изображенията. Цялата система работеше бавно, а екранчето с размер на диагонала 2,6 инча и резолюция 320х240 пиксела изглеждаше направо смешно. В крайна сметка потребителите се ориентираха към BlackBerry със стабилна QWERTY клавиатура, перфектна работа и много софтуер.
Microsoft Surface RT: безполезният таблет с безполезната операционна система2013 година. На пазара се продава iPad с чудесния Retina дисплей и различни таблети с Android 3, специално създаден за тях. Естествено, Microsoft нямаше как да остане настрана и представи таблета Surface RT. Устройството е оборудвано с 10-инчов HD дисплей, 2 GB оперативна памет, Tegra 3 и 8-10 часа автономна работа. Все типични параметри за таблетите от това време и на теория Surface RT би трябвало да може да се конкурира с тях.
Но на практика всичко бе обратното. Таблетът се срина точно по време на презентацията, което говори много за качеството на софтуера, използван в него. Устройството работеше под управлението на операционната система Windows RT, изглеждаща като Windows 8, но не можеше да стартира x86 софтуер. На потребителя се предлагаха предварително инсталирани Office и Internet Explorer, както и празния магазин с под 1000 безсмислени приложения. Дори нямаше възможност за инсталиране и използване на обичайния Google Chrome.
Microsoft не афишира случващото се след това, но още през първите дни от началото на продажбите форумите се препълниха с гневни коментари. Хората негодуваха не само че няма как да използват браузъра, с който са свикнали, но и че банално няма възможност за включването на принтер. Популярността на тези устройства падана толкова много, че Microsoft подари почти един милион Surface RT на училищата, за да се използват в образователния процес. В това има някаква логика, понеже на Surface RT не можеш да инсталираш CS 1.6 и таблетът може да се използва само в учебния процес.
След една година Microsoft реши да пробва още веднъж и представи на пазара таблета Surface 2 RT, базиран на Tegra 4 и работещ вече с Windows RT 8.1. И тази ОС не можеше да работи с x86 софтуера, като корпорацията махна вратичката, която даваше възможност да се подобри функционалността на системата. Естествено, продажбите се провалиха и третата версия на Surface RT така и не излезе. Интересно е, че Surface Pro с процесорите Core i въпреки, че не стана много популярен, намери своята пазарна ниша и към днешен ден се продава неговата шеста версия.
Microsoft Broadband Networking – прекалено раноПрез 2002 година Wi-Fi се възприемаше почти като 5G днес – много хубаво и удобно, но в бъдеще. Microsoft реши да направи бъдещето настояще и представи няколко различни модула, добавящи Wi-Fi връзка за почти всяко компютърно устройство. За лаптопите това бе PCMCIA карта (преди време имаше такъв универсален слот), даваща възможност за работа с Wi-Fi. За персоналните компютри това бе мрежови контролер. Имаше и рутери с по няколко порта.
Всичко това работеше достатъчно стабилно и през 2003 година Microsoft излезе на второ място сред производителите на Wi-Fi оборудване. Но в същата тази година, поради проблеми със спецификациите на новия Wi-Fi стандарт, новото поколение Wi-Fi рутери на Microsoft дълго не можа да излязат на пазара. Тази пазарна ниша бързо бе заета от конкурентите, а корпорацията от Редмънд кой знае защо не пожела да се състезава с тях и през 2004 година спря производството на своите безжични устройства.
В следващата част ще се спрем на софтуерните провали на Microsoft. те са много повече, понеже корпорацията се занимава предимно със софтуер, а не с хардуер.