Проектът, основан от студента Матиас Етрих, преминава през противоречия около лиценза на Qt и се преражда като Plasma Desktop

Проектът KDE, една от най-разпознаваемите графични среди за GNU/Linux, стартира през октомври 1996 г. Основателят му Матиас Етрих, тогава студент в Тюбингенския университет, Германия, е бил недоволен от това, че интерфейсите на UNIX-подобните операционни системи изглеждат като сглобени от разнородни компоненти. Идеята му е да създаде цялостна графична среда, в която всички елементи имат еднакъв облик и работят в синхрон.

Ранни години и лицензни спорове

Първоначално KDE се разчита като K Desktop Environment. В първите години от съществуването си проектът използва Qt, който по това време не е разпространяван под свободен лиценз. Това предизвиква безпокойство в общността на свободния софтуер, тъй като свободна графична среда е изградена с несвободни инструменти. В резултат се появява GNOME – създадена като свободна алтернатива на KDE. През ноември 1998 г. Qt преминава към лиценза QPL, което не слага край на споровете. Едва около 2000 г., когато Qt преминава към GNU GPL, напрежението стихва.

Версии и наследство

Специално място в историята на KDE заема третата версия, определяна от феновете като легендарна. KDE 3 първоначално е продължение на KDE 2 – не особено красива, но удобна среда. С версия 3.2 обаче дизайнът се подобрява значително и проектът затвърждава бъдещето си. Впоследствие разработчиците създават клон на KDE 3, който днес е известен като Trinity Desktop Environment (TDE) – пряк наследник на KDE 3.5.10. TDE може да се инсталира на почти всяка Linux дистрибуция.

Преход към Plasma и разделяне на екосистемата

С петата версия, показана за пръв път през 2014-2015 г., разработчиците променят толкова много неща, че в началото тя работи нестабилно. Мнозина потребители реагират враждебно, като критикуват нестабилността, високото използване на памет и отклонението от традициите. Всъщност в наши дни не съществува „KDE 5“ като единно цяло. Проектът се разделя на три групи: KDE Frameworks (основни компоненти), KDE Applications (потребителски приложения) и Plasma Workspaces (работен плот, потребителски интерфейс и прозоречен мениджър KWin). Работният плот се нарича Plasma Desktop.

Идеята за единна екосистема започва още с четвъртата версия, когато се появяват плазмоидите – приложения и уиджети, интегрирани директно в средата. С преминаването към пета версия недоволството сред общността нараства, но разработчиците бързо пускат пачове и подобрения. Днес Plasma Desktop е стабилна, макар и понякога да се срива, но се възстановява самостоятелно без рестарт на системата. Според привържениците на проекта критиките към петата версия произтичат от нежеланието на потребителите да опознаят новия интерфейс и да го настроят според нуждите си. Има и твърдения, че Plasma Desktop е взаимствала идеи от Windows 10, но те се оспорват, тъй като KDE 5 се появява доста по-рано от операционната система на Microsoft.

Съвременно състояние

Днес KDE е сред най-добрите графични среди за UNIX-подобни системи. Тя предлага богат набор от функционалности и се отличава с изключителна гъвкавост при настройки – качества, които мнозина Linux потребители ценят високо. В комплекта влизат и полезни приложения като файловия мениджър Dolphin и KDE Connect, който позволява управление на лаптопа чрез смартфон. Зад KDE стои дългата история на най-старата графична среда за Linux, а бъдещето ѝ изглежда светло.