В последните няколко години, великите сили решиха пак да си играят на студени войни. Междувременно пък се появиха и т.нар. фалшиви новини. Добавете към всичко това и стотиците хиляди атаки в кибератаки, и в Интернет настана едно постоянно състояние на несигурност. Доказва го и последния доклад на Pew, който изглежда доста показателен. Не толкова за разглеждания обект на проведената анкета, сякаш, колкото за анкетираните субекти.
Според проучване на компанията, проведено сред 27 000 респонденти от 26 държави по света, по-голямата част от хората очакват тяхната страна да станат жертва на кибератака от страна на друга държава. Цели 69% от тях очакват, че ще бъде нарушена част от критичната инфраструктура, 75% – че чувствителна информация, свързана с националната сигурност ще бъде достигната от неприятел, а 61% очакват изборния процес да бъде манипулиран отвън.
От SecurityWeek изтъкват, че тези страхове са особено видими при американците, като 83% от тях са притеснени от атаки към критичната инфраструктура на страната, а 78% – от намеса в изборите.
В същото време, именно американци и канадци са доста уверени, че страната им може да издържи на подобен род атаки. На върха на тази своеобразна класация стоят Израел – със 73%, и колкото и иронично да звучи… Русия (със 67%). Европейците като цяло са песимисти, че страната им може да удържи хакерски удар от външна държава, като най-“отчаяни“ в това отношение са шведите, като едва 36% от тях са оптимисти. Не само Швеция, но и скандинавските държави са известни с добрите системи на обучение и степен на образованост в областта на IT технологиите, като често те стоят в дъното на доклади за страни с най-много инциденти, свързани с киберсигурността. Вероятно, именно и поради тази добра информираност, те не са толкова убедени в успеха на страната си да се справи с подобен род атака.
При всичките тези данни обаче е добре да се спомене това, че днес повече от всякога преди – благодарение на Мрежата и Интернет – приписването на отговорност за атака, извършена от дадена страна към друга, представлява изключителна трудност, ако не е и невъзможно да се направи. Или, както изтъкнатият специалист по киберсигурност и криптография Брус Шнайер прави сравнение – зловредните програми не са бомби и не идват с написано на тях име на производител. Примерите, както за доказани атаки от една държава към друга са много, но също така са вероятно много и… набеждаванията или приписването на отговорност на хакери на държавна служба, когато става дума за обикновени киберпрестъпници или подобно на случая с Dyn – за лукави Minecraft геймъри.