 Само преди малко повече от седем месеца нито един от малките космически апарати CubeSat не бе напускал пределите на земната орбита. Но преди месец две сонди с размер на неголям куфар долетяха до Марс, след като изминаха 484 милиона километра. Те приеха и след това излъчиха данните от кацналия на 24 ноември на Червената планетата модул InSight. Тези малки космически кораби, които NASA нарече MarCO-A и MarCO-B дори успяха да заснемат Марс и дадоха полезна информация за атмосферата на планетата. „Едновременното използване на няколко малки сонди показа, че тази технология е много успешна. Това бе важна част от тази мисия“ – каза главният инженер на MarCO Анди Клеш (Andy Klesh) от Лабораторията за реактивно движение на NASA в Пасадена, Калифорния. Основните цели на проекта MarCO (Mars Cube One) с бюджет $18 милиона е „възможността за пълноценна поддръжка на голям космически кораб, какъвто е InSight. Сега вече можем да се фокусираме върху по-рисковани мисии в рамките на Слънчевата система“ – добави специалистът.  „Мисията имаше за цели да сплоти общността, с която ние заедно създадохме тези миниатюрни космически кораби“ – каза още Анди Клеш. Мисията MarCO започна заедно с InSight на 5 май миналата година, който бе изведен в космоса от ракетата носител Atlas V на United Launch Alliance. Изстрелването бе осъществено от базата Ванденберг в Калифорния. И предишните междупланетни мисии на NASA започват оттук: от космодрума на Кейп Канаверал, в крайбрежието на Флорида. Сондите MarCO не бяха съединение с InSight. Те изминаха собствен път до Марс и самостоятелно заеха орбитални позиции, за да могат да бъдат използвани като ретранслатори. Това е важна задача, понеже нито един орбитален апарат на NASA не можеше да ретранслира до Земята информацията за навлизането на InSight в атмосферата на Марс и неговото кацане на повърхността на Червената планета.  MarCO е демонстрация на космическа мисия, в която се тестват три нови технологични елемента: специална антена с висок коефициент на усилване, миниатюрен предавател с размер на грейпфрут и ракетен двигател със студен газ, подобен на използвания в пожарогасителите. Именно заради тази си особеност двата космически апарата получиха прякорите Уол.и и Ева (WALL·E и EVE). За съжаление, камерите на Ева не работеха добре, но Уол.и изпрати снимки на Марс от разстояние около 7600 км, само няколко минути след кацането на InSight. Уол.и се опита да фотографира и спътниците на Марс, Фобос и Деймос, но засега NASA не е публикувала тази информация. Съвсем скоро се очаква да получим нови космически снимки от Уол.и. Екипът на MarCO бе съсредоточен предимно на непрекъснатото получаване на данните от InSight с помощта на двата малки кубсата. Но сега Анди Клеш и неговите колеги имат повече време за анализ на данните, получени от двете малки сонди. Те включват жизнено важни данни за работата на техните системи, както и снимките на Уол.и и приетите космически радиосигнали от Ева.  След кацането на InSight, Ева се премести на обратната страна на Марс и сега екипът на MarCO има възможност да изследва по какъв начин атмосферата на Марс изкривява радиосигналите. Тази информация ще разкрие нови детайли относно състава на атмосферата. „Ние не само демонстрирахме нови технологии и не само успяхме да получим изображения от Марс. Сега имаме възможност да извършваме научни изследвания и да се занимаваме с чиста наука“ – каза Клеш. Въпреки че Уол.и и Ева се справиха с възложените им задачи и скоро ще отлетят от Червената планета, тяхната мисия не е приключила. Дуетът може да наблюдава и изследва някой астероид или друг космически обект. Джон Бейкър, мениджър на програмата на JPL за миниатюрни космически сонди каза, че ако екипът получи финансиране за по-разширена мисия, двата кубсата могат да се приближат много близко до избран космически обект и да го изследват.  След MarCO се подготвят нови космически кораби, които ще се отправят в дълбокия космос. Подготвена е цяла фаланга CubeSat, която ще бъде използвана в мисията Exploration Mission-1 (EM-1). При тази мисия е планирано използването на тежката ракета Space Launch System (SLS). Изстрелването трябва да се осъществи през месец юни 2020 година. Основната цел на EM-1 е да изпрати космически кораб за екипажа на Orion (разбира се, в началото без екипаж), който ще направи триседмичен круиз около Луната. Роякът CubeSat ще го последва и ще върши редица различни неща. Така например, сондата Lunar Flashlight (Лунен фенер) ще търси воден лед на повърхността на Луната. Near-Earth Asteroid Scout (търсач на околоземни астероиди) ще лети до космическите скали и ще ги изследва отблизо. BioSentinel ще изучава как радиацията на дълбокия космос влияе върху ДНК и на механизмите за нейното възстановяване. И това е само началото. С мисията EM-1 ще излетят над десет кубсата, като NASA публикува информация за някои от тях.  „Космическите апарати CubeSat имат невероятен потенциал за пренос на камери и научни инструменти в дълбокия космос“ – каза Бейкър в своето изявление. „Те не могат да заменят една голяма сонда, но тези евтини и малки космически кораби дават възможност за научна работа и изследвания по един съвсем нов начин„. Мисията InSight с бюджет $850 милиона е планирана за минимум две години, през които ще се изучава вътрешната структура на Марс с помощта на специализирана топлинна сонда и комплект свръхчувствителни сеизмометри. Очаква се ключова информация за формирането на скалистите планети, както и голям обем от научни данни за Марс. Success of Tiny Mars Probes Heralds New Era of Deep-Space Cubesats |
