Мобилните процесори на 2018 година: Intel не губи позициите си при лаптопите – втора част

Продължаваме да обобщаваме случилото се в света на мобилните процесори през 2018 година и да допълваме информацията от първата част.

Още през 2013 година с излизането на 4-тото поколение процесори Intel Core (Haswell), компанията представи серията мощни CPU с ниско захранващо напрежение. Тя бяха с мощна за интегрираните решения графика и по-висок температурен коефициент – 28 W, докато предишните бяха с 15 W, което дава възможност за постигането на по-високи честоти. Ето защо, не е за учудване, че Intel тази година обнови тези чипове и сега старшите от тях (Core i5 и Core i7), както се и очакваше, имат по 4 ядра и 8 нишки. Младшият Core i3 разполага с 2 ядра/8 потока, а интегрираната графика Intel Iris Plus сега не е с 64 MB бърза eDRAM, а има 128 GB.

Производителността също е в рамките на очакваното: решенията с 28 W TDP както се очакваше са с 15-25% по-бързи от тези с 15 W TDP (включително и процесорите с намалено напрежение от типа на Core i5-8250U). Що се отнася до интегрираната графика Iris Plus, тя може да се конкурира с мобилните Vega 8 и 10, което се счита за един добър резултат.

Между другото, редица експерти са на мнение, че тези процесори са специално разработени за Apple, понеже в 99% от случите са използвани в 13-инчовия MacBook Pro 2018. Но така или иначе, тези CPU се считат за по-добри от обичайните с понижено напрежение, но те са далече от популярната двойка 4-ядрени Intel Core и Nvidia MX150. Графичната производителност е от един и половина до два пъти по-слаба от Intel Core плюс Nvidia MX150.

В крася на това лято Intel представи „обновените“ процесори с намалено напрежение. Кавичките не са напразно: на хартия тези три процесора (Core i3-8145U, i5-8265U и i7-8565U) се различават само по честотата, средно с по 300 MHz. Като се има предвид, че техните предшественици (Core i3-8130U, i5-8250U и i7-8550U) работеха при 3-3,5 GHz, можеше да се очаква повишаване на производителността с 10%, което не е зле.

Но реалният приръст на производителността е 0%. Това не е за учудване, понеже архитектурата е абсолютно същата, а с TDP от 15 W, при сериозните задачи чиповете не могат да качат над 2,5 GHz и ниският TDP не дава възможност за ръст на бързодействието.

Корпоративният пазар винаги е привличал производителите на процесори и това не е за учудване – именно в този сектор са големите поръчки за големи суми. И няма нищо необичайно, че AMD представи процесорите Ryzen 3 2200U, 2500U и 2700U с индекс PRO, което означава, че са ориентирани за корпоративни цели.

Единствената разлика с обикновените процесори без Pro e повишената информационна безопасност, което за корпоративния сектор е много важно. Тук AMD представи технологията GuardMI, включваща 128-битово AES криптиране, технология за безопасно зареждане, TPM 2.0 и fTPM 2.0 технологиите и TSME криптирането на паметта.

Устройствата с тези процесори са единици и няма да се спираме по-подробно.

От три години Intel произвежда процесори от така наречената серия Core m. Външно те не се различават от обикновените Core U, но в тях софтуерно са намалени честотите до 1,0-1,5 GHz и топлинния коефициент до 4,5-7 W. Това дава възможност те да бъдат поставяни в леките и тънки лаптопи и таблети, често пъти само с пасивно охлаждане. Intel така подреди нещата, че конкуренция с Intel Atom няма. Core m са минимум един път и половина по-мощни, а по отношение на графиката са няколко пъти по-бързи, но и устройствата с тях са доста по-скъпи.

И тази година мнозина с интерес очакваха обновяването на тази серия. Знаем, че обикновените Core U още преди година получиха 4 ядра вместо 2, с което тяхната производителност приятно нарасна. Но дали Intel ще се реши да произведе 4-ядрени CPU с 5 W TDP? Уви, реши да не рискува, което е разбираемо. Ако дори и процесорите с намалено напрежение имат честоти едва 1,6-1,8 GHz (нивото на Core U 2012 от 2012 година), то при Core m честотите би трябвало да паднат дори под 1 GHz, което е смешно. А така новите Core m3-8100Y, i5-8200Y и Core i7-8500Y, въпреки че имат по две ядра с поддръжката на Hipper Threading, техните честоти са близки до тези на Core U – някъде към 1,1-1,5 GHz.

Като се има предвид, че през последните две поколения процесори технологичният процес не е променян, то тези CPU са на съвсем същото ниво, като Core m от 7-поколение, понеже TDP е нисък. Единственото изключение е 7 W Core i5-8210Y, който се използва в новия MacBook Air: поради високия TDP, той е с 20-30% по-бърз от всичките си други събратя от серията (и дори от Core i7, което е доста забавно), но са двойно по-бавни от 4-ядрените Core U.

Разбирайки че Ryzen U успешно се конкурира само с Intel Core U – тоест в сегмента на ултрабуците или мултимедийните ноутбуци, AMD представи серията високопроизводителни процесори Ryzen H – очевидно за конкуренция с Intel Core H.

Но конкуренцията не се получи: Ryzen 5 2600H и 7 2800H имат по 4 ядра и 8 потока с честоти ~3.5 GHz, графика Vega 8 или 11 и температурен коефициент 45 W. Процесорната част е близка до тази на Core i5 от 8-мо поколение, а и TDP е същият. Разбира се, графиката Vega е къде по-мощна от Intel HD Graphics, само че в горния ценови сегмент лаптопите използват видеокарти. Тук AMD можеше да икономиса и да постави Vega 3.

И още, AMD няма конкуренти на Core i7 и i9 в мобилния сегмент. Нейните 4-ядрени Ryzen H са с 30-40% по-слаби от процесорите на Intel, и това се усеща. Така че в този сегмент, Intel засега е лидер.

Опити за миграция на операционната система Windows към ARM архитектура имаше много. Може би някои си спомнят Windows RT, но пълноценното използване на всякакви x86 програми стана възможно сравнително наскоро, с появата на таблетите-лаптопи, използващи топ-процесорите Snapdragon.

Мнозина очакваха пробив в тази насока: производителност минимум на нивото на мобилните Pentium и време на автономна работа едно денонощие. Реалността се оказа по-друга: производителност на нивото на Intel Atom при време на автономна работа 10-12 часа.

Очакванията са тези параметри значително да се подобрят с излизането на новия Snapdragon 8150, но засега няма дори приблизителна информация за мощността на тези нови мобилни устройства.

За тази година може да се каже, че Intel се представи по-добре в мобилния сегмент. AMD завзе сериозна част от десктоп сегмента, но още не е готова да воюва на два фронта. Що се отнася до Windows 10 за ARM процесори, засега това изглежда като експеримент: устройствата с тази ОС са малко и все още няма някакви особености, които биха накарали потребителите да ги купуват.

За разлика от десктоп компютрите, ситуацията в мобилния сегмент е твърде неясна. След няколко седмици AMD трябва да покаже своите нови 7 nm процесори, включително и мобилни решения, но засега няма информация за техните характеристики. От друга страна, не е известно, дали Intel ще обнови своите мобилни Core i9 с 8 ядра, както стана в десктоп сегмента. Единствената по-конкретна информация за близкото бъдеше е от лагера на ARM: Qualcomm обеща да реши проблема с производителността в новия процесор Snapdragon 8150. Но какво точно ще се случи, ще разберем през Новата 2019 година.