Мобилните процесори на 2018 година: Intel запази позициите си при лаптопите

На десктоп пазара, ситуацията на Intel е доста слаба: дефицитът на 14 nm кристали доведе до ръст в цените, а преход към нови технологични процеси не се предвижда за още около 1 година. В следствие от това, AMD се почувства съвсем комфортно на пазара на десктоп компютрите. Но лаптопите постепенно изместват на пазара десктоп машините и нека да се опитаме да разберем, кой е лидерът на мобилния пазар.

След като още през 2017 година Intel увеличи броя на ядрата в своите десктоп чипове, процесорният гигант нямаше как да остави мобилния пазар, където ситуацията е съвсем изострена. Още преди 3-4 години мобилните 4-ядрени процесори бяха достатъчни за създаване на балансирани конфигурации с мобилните процесори на Nvidia. Но след като Nvidia започна да предлага еднакви серии видеокарти Pascal, както за десктоп компютри, така и за лаптопи, стана ясно, че производителността на мобилните централни процесори значително изостава и не достига за нормалната работна на старшите модели на новите GPU.

Така например, баналният преход от i7-6700HQ към i7-7700HQ през 2017 година бе на практика само увеличаване на тактова честота с около 10% (от 3,1 до 3,4 GHz) – и с толкова се вдигна fps при игрите с видеокартите от нивото на GTX 1070 и нагоре, което ясно показа, че слабото място в тези конфигурации е централния процесор. Разбира се, в портфолиото на Intel имаше по-мощни мобилни 4-ядрени процесори с поддръжката на овърклок, но те изискваха къде по-мощни охладители, което е невъзможно да се направи в модерните тънки съвременни лаптопи.

И накрая, през месец март тази година, Intel представи мобилните 6-ядрени процесори, при това в две серии: Core i7-8750H и 8850H на практика заменят i7-7700HQ и 7820HQ, и нямат възможност за овърклок. А Core i9-8950HK заменя i7-7820HK и може да се клоква. При това, освен добавянето на две ядра, вдигнати са и тактовите честоти с 10-15% до 3,8-4,0 GHz.

При това положение на нещата, би трябвало да има увеличение на производителността над 50%, но в реалността тя се вдигна с 20-30%. Причината е съвсем банална – Intel остави температурния коефициент на същите 45 W. Докато за 4-ядрения процесор този TDP е достатъчен, за да работи при максимални честоти, за новите 6-ядрени процесори със същата архитектура, този TDP вече не е достатъчен и при по-сериозно натоварване на чипа, неговата честота автоматично пада чак до 2,5 GHz.

Но при всички случаи, 20-30% увеличение на производителността при същата разсейвана топлина e отлично постижение и това се отрази много положително при игрите. Докато преди за пълноценната работа с GTX 1080 бе необходим клокнат процесор Core i7 от 7-мо поколение, сега дори най-обикновения Core i7 от 8-мо поколение се справя не по-зле.

А на серията Core i5, процесорният гигант не обърна особено внимание. Логично бе да се предположи, че компанията ще постъпи по същия начин, като при десктоп чиповете – ще има 6-ядрени процесори, но без поддръжката на Hipper Threading. Но явно на Intel са му останали твърде много 4-ядрени кристали и новите Core i5-8300H и i5-8400H на практика са аналози на Core i7 от 7-мо поколение – 4 ядра и 8 потока, само че с доста повишени честоти: от 3,0 GHz до почти 4 GHz. Така че тези процесори са много добри компаньони за GTX 1060 и са на минимума за нормалната работа с GTX 1070.

Интересно е, но мобилните Core i3, за разлика от Core i5 отново тръгнаха по пътя на десктоп процесорите. Вместо 2 ядра и 4 потока, те имат пълноценни 4 ядра, но без Hipper Threading. Единственият засега представител на тази серия – Core i3-8100H, работи с тактова честота едва 3 GHz, както и неговия предшественик, но допълнителните ядра го правят с 20-30% по-бърз и той може комфортно да работи с видеокартите чак до GTX 1050 Ti.

През есента на 2017 година, за да не изостане от Intel с техните нови 4-ядрени процесори, AMD също представи серия чипове Ryzen с понижено захранващо напрежение. Те имат сходни с Intel честоти и брой ядра, но съществено по-мощна графика, базирана на архитектурата Vega.

Именно тогава бяха представени двата старши процесора Ryzen 5 2500U и 7 2700U. Те почти не се различават по работните честоти и имат почти еднаква процесорна производителност. Разликата основно е в графиката – Vega в Ryzen 5 има 8 CU (изчислителни клъстъра), а Ryzen 7 – 10 клъстъра и по този начин вторият чип е с 10% по-бърз.

През януари следващата година AMD ще представи още два мобилни процесора Ryzen. Това са Ryzen 3 2200U и 3 2300U. Тяхната графика е по-слаба от старшите си събратя със своите 3 и 6 CU. Освен това архитектурата Vega е по-слаба от интегрираната графика на Intel. В процесорната част е по-интересно: докато старшият Ryzen 3 има 4 ядра и обработва 4 нишки, младшият е едва с 2 ядра и 4 нишки. Само че засега не знаем цените на тези процесори и не можем да кажем, доколко е изгодно тяхното закупуване. Но да си помислим: Athlon 200GE с подобна конфигурация на ядрата се продава едва за $55, което го направи абсолютен бестселър. Може би ситуацията с Ryzen 3 2200U ще бъде подобна.

Разбирайки, че не може повече да отлага 10 нанометровия технологичен процес и всички срокове са изпуснати, Intel реши да представи поне нещичко с този технологичен процес. Това бе мобилният процесор Core i3. По принцип, това не е за учудване – компанията от години усъвършенства новата технология първоначално в лаптопите, а после и в десктоп конфигурациите, където CPU работи при по-високи честоти.

Но докато преди тази „проба“ включваше цяла серия от пълноценни мобилни процесори, тук Intel се представи неочаквано слабо. Единствен процесор с 2 ядра и 4 нишки и без графично ядро! Ако това бе десктоп процесор, бихме могли да разберем компанията – там често се използват видеокарти и малко потребители искат да плащат за интегрирана в процесора графика. Но при лаптопите интегрираната графика се цени, а този чип очевидно е за лаптопи.

В резултат от това, на пазара се появиха две устройства с този процесор – лаптопа на Lenovo с видеокарта AMD Radeon RX 540 и миникомпютъра на Intel – Crimson Canyon NUC, в който процесорът си партнира със съвсем същата графична карта. От една страна, Intel си изпълни целта и пусна на пазара първия 10 nm процесор. Но от друга страна е ясно, че този чип е съвсем безсмислен и е направен само за да се покаже, че е възможно.

Преди две години Intel представи серията мобилни чипове Xeon и ги позиционира като процесори за мобилни работни станции с поддръжката на памети с корекция на грешките (ECC). Като се има предвид, че все повече хора предпочитат да са мобилни и да използват може би по-голям, но все пак лаптоп, тези чипове се харесаха и се появиха в мобилните работни станции на MSI, Lenovo и HP.

Ето защо, не е за учудване, че тази година Intel представи нови Xeon, базирани на 8-мото поколение процесори на компанията, разполагащи с по 6 ядра. И двата Xeon E-2176M и E-2186M не поддържат овърклок, но имат достатъчно високи честоти – 4,1-4,3 GHz за всичките ядра, което ги извежда на нивото на мобилния Core i9. Като се има предвид температурния коефициент от 45 W, те също свалят производителността си при по-сериозно натоварване, но при всички случи, разликата със старите Xeon достига 20-30%, което е достатъчно сериозно.

Във втората част ще се спрем върху процесорите с мощна графика Iris Plus, AMD Ryzen H и новите CPU от сериите U и A с ниско захранващо напрежение.