Десктоп процесорите на 2018 година: войната продължава

Миналата 2017 година бе важна за десктоп процесорите. Благодарение на AMD на пазара за първи път се появиха потребителски CPU с над 6 ядра. Това принуди Intel да преразгледа своята бъдеща стратегия и набързо да започне да прави 6-ядрени решения, за да може по някакъв начин да се конкурира с AMD. Тази година „сините“ трябваше да отговорят както трябва на „червените“. Дали успяха? Нека заедно разгледаме някои от излезлите тази година централни процесори и да преценим, докъде е стигнала войната между Intel и AMD.

Тук Intel съвсем не е за завиждане: всички планове по прехода към 10 нанометров технологичен процес се провалиха. На пазара има само един такъв процесор – мобилният 2-ядрен Core i3-8121U, който дори няма интегрирана графика. Производството на 14 nm процесори не може да удовлетвори търсенето и процесорният гигант реши да върне производството на част от своите чипсети към 22 nm, за да освободи поточни линии. Такива са например чипсетите H310C и B365. Но в крайна сметка цените на всички чипове на Intel съществено се увеличиха и сега са с около 15-20% по-високи, отколкото са цените в официалния сайт на компанията.

AMD няма подобни проблеми. Тази компания няма собствено производство и използва производствените мощности на GlobalFoundries, които са напълно достатъчни за удовлетворяване търсенето на пазара, както и за задържане на цените на процесорите конкурентно ниски. Резултатът бе напълно предсказуем: AMD завзе над 50% от европейския и американския пазари, а Intel нищо не може да направи и дори според официално изказване на корпорацията, дефицитът ще продължи още една година.

Очевидно е, че базовото ниво е най-масово – повечето притежатели на персонални компютри не се интересуват особено много от игри и не обработват дълги видеа. Разбира се, за текстообработка и сърфиране в Глобалната мрежа не е необходим топ-компютър.

През последните около 5 години лидер в този сегмент бе Intel. Неговите Celeron-и се продаваха за 40-50 долара, което даваше възможност да се сглоби компютър, който без монитора, клавиатурата и мишката (системния блок), струва някъде към $150-$180. Разбира се, по това време AMD също предлагаше дори и по-евтини APU – тоест, хибридни процесори с мощно видео ядро, но дори през 2017 година тези чипове се произвеждаха чрез 28 нанометров технологичен процес, имаха на практика един изчислителен модул и се затрудняваха дори с офисната работа. Ето защо, Celeron-те бяха безусловните бестселъри.

Но няма нищо вечно и нещата изведнъж се промениха. Към днешен ден един Celeron струва около $60, а AMD само преди няколко месеца представи на пазара Athlon 200GE, който е със същата цена, но е по-добър абсолютно във всичко. При една и съща честота, Athlon 200GE предлага 4 потока, а не два. Интегрираната графика с архитектура Vega е над три пъти по-мощна от Intel HD Graphics. Де факто този процесор е директен конкурент на Pentium, който има същите 2 ядра и 4 нишки, но струва почти $85.

А решаващият удар, който срина напълно Celeron и Pentium, е възможността за овърклок на Athlon и в крайна сметка се оказа, че процесорът за $60 е с 15-20% по-бърз от процесора за $85, като дори предлага значително по-мощна графика. Резултатът е ясен: за Intel той е печален – Athlon 200GE стана бестселърът в нископроизводителния сегмент, а „сините“ засега няма с какво да отговорят.

Миналата есен Intel набързо представи базовия комплект от своите нови процесори с архитектура Coffee Lake: Във всяка Core i серия имаше само по два процесора – с ниска честота без овърклок и бърз, с възможност за клокване. Чипсетът бе само един – Z370, с поддръжката на овърклок и на този фон обикновеният Core i3 изглежда някак небалансирано.

Но тази година Intel наваксва. Появиха 4 по-опростени чипсета (H310, B360, H370 и Q370) и процесорите от всяка серия станаха повече. Има и междинни варианти, както и модели с индекс Т: със сериозно намалени честоти, но и с температурен коефициент едва 35 W. Тези процесори са удачни за компактни и тихи системи. Ето как изглежда цялото портфолио с тези процесори:

Виждаме, че има процесори за всеки вкус и портфейл. Но както и по-рано, сред тях има редица безсмислени. Така например, какъв е смисълът да се предлага процесора Core i3-8300? Той е по-бърз от i3-8100 само със 100 MHz, което дава 2-4% по-висока производителност, като всъщност тези проценти са в границите на погрешността. Само че цената е с $20 по-висока. С процесорите от серията Т, също не всичко е ясно: те струват точно толкова, колкото и другите CPU без този индекс, но са очевидно по-слаби. Тогава, за какво да ги купуват, като за същите пари може да се вземе пълноценен процесор и при желание да му се свали честотата. Всеки се сеща, че обратното е невъзможно: няма как да се превърне Т процесор в стандартен. Да, показва се изобилие от процесори, но в крайна сметка това в основни линии са си чиповете, представени още през 2017 година.

AMD винаги е била известна със своите APU – хибридните процесори с мощна интегрирана графика. Тези решения се оказаха идеални за мултимедийни и базови геймърски системи, понеже са значително по-евтини от система с процесор без графика и отделна видеокарта.

Подготвяйки Ryzen, AMD нямаше време да обърне внимание на своите APU. Компанията взе старите процесори от сериите A8 и A10, оптимизира ги за работа с AM4 и DDR4 и ги представи на пазара едва ли не като тапа за сокета. Тези 28 nm решения през 2017 година изглеждаха твърде бледи. Но тази година, когато се оправи с архитектурата Raven, компанията качествено обнови и своите APU. Сега те се базират на архитектурата Raven, а интегрираната графика – на Vega.

В крайна сметка, получи се нещо много хубаво. Старшият Ryzen 2400G с цена $170 работи на нивото на Core i3-8100 + GT 1030, които заедно струват около $200. С други думи, това е едно отлично решение за мултимедиен и/или по-опростен геймърски компютър.

Преди година AMD успя триумфално да се завърне на пазара и да покаже, че може да прави процесори, които в редица области са значително по-добри от тези на „синия“ конкурент. В това отношение, никой никаква революция не очакваше – най-много да бъдат оправени някои забелязани грешки.

Но AMD изненада всички. Първо, прехвърли всички свои процесори от 14 nm на 12 nm технологичен процес. Това вдигна честотата с 200-300 MHz, но разбира се, до процесорите на Intel е все още далече. Второ, в архитектурата Zen+ бяха оправени проблемите с RAM – сега бързите високочестотни памети без проблем работят с новите Ryzen. Освен това, с 10-15% бяха намалени задръжките при работата с кеша на процесора, което оказа положително влияние на производителността.

В крайна сметка, цялостната производителност нарасна с 10-15%, което съвсем не е лошо само за една година. Едва ли има смисъл за обновяване от старото към новото поколение Ryzen, но при сглобяване на нова система, процесорите Ryzen 2000 изглеждат къде по-привлекателно.

Важен е и друг момент. Тъй като Intel все още не може да предложи нещо по-конкурентно, AMD реши да обнови само старшите модели, където ръстът на производителността е критичен. Ето защо на пазара останаха да се продават например, младшият 6-ядрен Ryzen 5 и старшите 4-ядрени Ryzen 3 и Ryzen 5, които всъщност са много добри:

Разбира се, AMD не издържа и предложи формално новите чипсети X470 и B450. Тяхната единствена разлика от серия 300 е в поддръжката на технологията StoreMi, даваща възможност използването на SSD като кеш памет на HDD, което е аналогично на технологията Fusion Drive на Intel. Производителите на дънни платка така и не започнаха да използват новите чипсети, понеже и X370 позволява овърклок, а StoreMi не получи разпространение.

Тази година се навършиха 40 години от излизането на първия х86 процесор – чипът Intel 8086. а да отпразнува това събитие, компанията реши да предложи ограничена партида процесори i7-8086K с тактова честота до 5 GHz. Имаше и слайд за развитието и прогреса на процесорите:

Колко приятни бяха очакванията на потребителите за този процесор: и припой под капачката, и 5 GHz на всички ядра, и специално подбрани кристали. Но не, Intel реши да икономиса на собствения си празник, понеже на практика i7-8086K по нищо не се различава от i7-8700K.

Този процесор държи 5 GHz при натоварено само едно ядро и към днешен ден е трудно да се измисли практическа задача, която да осъществи именно това натоварване. Когато са натоварени всички ядра, честотата е 4,3 GHz – точно като на 8700К. Увеличена е с 300 MHz само началната базова честота, но тя на практика на нищо не влияе. Освен това, след отварянето на процесора се оказа, че под капачката няма припой, а се използва обикновения термичен интерфейс на Intel. Кристалите също не са подбирани и при овърклок те по нищо не се различават от 8700K. В крайна сметка всички се убедиха, че разликата от $50 е взета просто от въздуха. Може би този чип има някаква ценност за колекционерите, но за обикновените потребители – никаква.

Във втората част ще се спрем на топ-процесорите на Intel и HEDT платформата, за да проследим процесорния свят на 2018 година.