 Френски изследователи разкриха, че работодателите широко използват акаунтите в социалните мрежи за да дискриминират по национален признак хората, които си търсят работа.Доколко често работодателите проверяват акаунтите на кандидати за работа, преди да ги поканят на интервю? Отговорът на този въпрос даде проучването на френските социолози. Резултатите от това изследване бяха публикувани в Journal of Economics & Management Strategy. Френските специалисти съставиха автобиографии на двама измислени персонажа – хора, които си търсят работа. Автобиографиите са абсолютно еднакви, само че в тях са указани различни Facebook акаунти на тези персонажи. Въпросните акаунти в най-голямата социална мрежа също са създадени и подготвени от френските социолози. В профилите на тези фиктивни личности има само една съществена разлика: единият от кандидатите за работа се е родил във френското градче Брив ла Гайард, а вторият – в Маракеш (Мароко). В автобиографиите и мотивационните писма няма никаква информация от подобен род. Молбите за работа са изпратени до 800 работодатели – всъщност до всичките обяви за свободни работни места, публикувани във френския уебсайт за свободни работни места Pole emploi.  Резултатът се оказа зашеметяващ: фиктивният мароканец получи 41,7% по-малко отговори на своите документи, в сравнение с фиктивния французин. Изследователите достигнаха до очевидния извод, че работодателите не само проверяват кандидатите за работа във Facebook, но и използват тези данни за незаконна дискриминация. В автобиографиите няма никакви данни за етническия произход, и използването на подобни методи за наем на работа е грубо нарушение на законодателството. В същото време, никой закон не забранява на работодателя да провери Facebook профила на кандидата за работа. Този експеримент бе проведен през 2012 година и получи неочаквано развитие, след като Facebook същата година промени дизайна. Информацията за предпочитания език за общуване на Facebook потребителя стана по-незабележима и бе премахната от главната страница на Facebook профила. Веднага след това, 40 процентната разлика между фиктивните мароканец и французин започна да се стопява и накрая се изравни с нивото на статистическата погрешност. Това доведе до интересен извод: служителите на „Човешки ресурси“ очевидно гледат профилите на кандидатите за работа в социалните мрежи, но не си правят труда да погледнат по-далече от главната страница.  От това изследване всички описани дотук страни могат да си направят важни изводи. Кандидатите за работни места трябва съвсем ясно да разбират и знаят, че информацията, която публикуват в социалните мрежи е публична и може да се използва против техните интереси. HR специалистите могат на базата на този пример да се убедят, колко лесно се разкрива незаконната дискриминация по национален произход. Разбира се, тук не може да става дума за юридически последствия, понеже измисленият персонаж няма как да стане ищец в съда, а и фреските изследователи-социолози са предоставили невярна информация във Facebook акаунтите. И накрая, учените обръщат специално внимание на изводите, които трябва да си направи администрацията на социалната мрежа. „Нашата работа показа, по какъв начин дизайнът на онлайн платформите оказва влияние върху реалния живот, особено при кандидатстване за работа. Интернет компаниите трябва да отчитат този факт в своите дизайнерски решения“ – заяви доктор Матие Манан от XI Парижки университет, съавтор на изследването. По материали на Forbes |
