Облачен шопинг за $34 милиарда или защо IBM купува Red Hat

На 28 октомври тази година IBM официално обяви закупуването на Red Hat Software – един от най-големите в света разработчици на Linux операционни системи. Сумата на сделката е гигантска – 34 милиарда американски долара, което е с 63% повече от всички акции на компанията. Това е най-голямата сделка в историята на IBM.

В официалното изявление на компанията се казва, че IBM ще стане лидер в корпоративните хибридни облачни услуги. През 2017 година обемът ба cloud-пазара достигна $117 милиарда и неговият прогнозен годишен ръст е около 30%. Но синият гигант има малко по-други планове.

Red Hat Software е разработчик на Linux операционни системи. Ключовата особеност на тези ОС е, че се използват от големите корпорации (Enterprise) за най-различни цели: абонаментна продажба на софтуер, консултантски услуги, поддръжка, внедряване. През 2017 година годишният оборот на компанията бе $2,4 милиарда, а нетната печалба – $253 милиона.

IBM винаги е разполагала със собствени операционни системи.: PC DOS, OS/2, OS/360. Някои от тях можеха да станат масови, но това не се случи, понеже при персоналните компютри победи Windows, а при сървърите – Linux решенията и сървърните версии на операционната система на Microsoft. В крайна сметка IBM изгуби пазара на масовите операционни системи. Но всичко може бързо да се промени.

За развитието на големите изчислителни системи са важни не само операционните системи но и системата за виртуализация заедно с хипервизора. Тези софтуерни инструменти дават възможност за равномерно натоварване на скъпите сървърни мощности.

Един от явните лидери на пазара на корпоративните електронни облаци е Microsoft. Всичките софтуерни продукти на Microsoft се създават вътре в компанията. Тя разполага със собствените ОС Windows Server, системата за виртуализация Hyper-V, публичния електронен облак Azure. Microsoft усилено работи върху тези продукти и заема значителен дял от облачния пазар. За 2017 година доходът на Microsoft достигна $6,8 милиарда. Останалите корпорации инвестират във външни системи за виртуализация.

Другият лидер на този пазар е Amazon. Тази корпорация няма собствена операционна система, а нейният електронен облак използва хипервизора Xen, който бе изцяло преписан за нуждите на Amazon. През 2017 година компанията се отказа от Xen и премина към KVM. Още през следващата година след миграцията, Amazon Web Services донесе на Джеф Безос $604 милиона.

Третият гигант на облачния пазар е Google. Интернет гигантът се фокусира не толкова върху клиентите, а върху разработчиците. Google дава възможност на програмистите да създават свои онлайн услуги в електронния облак, без да се налага да закупуват свои собствени изчислителни мощности. Потребителят няма нужда от скъпи и високопроизводителни компютри – така например, електронната поща Gmail може да се използва и на най-слабия лаптоп или таблет.

Има още един, не толкова забележим, но силен играч на този пазар. Това е VMware, който няма собствен електронен облак, но има великолепни разработки за бизнеса в тази област. Това е голяма компания: за 2017 година доходът на VMware бе $4,37 милиарда, а печалбата – $740 милиона. Силната страна на VMware е виртуализацията.

При това разпределение на пазара, IBM иска да отговори със свой собствен мощен продукт.

Ситуацията, при която една корпорация решава своите вътрешни проблеми чрез купуването на друга голяма IT компания за милиарди долари, не е нещо необикновено. Понякога това свършва добре: Google закупи Android и сега това е най-популярната операционна система за смартфони. Но има разлика: към датата на покупката, мобилната операционна система бе в зачатъчно състояние.

Но понякога тази тактика води до пълен провал. Така например Oracle купи MySQL за $7,4 милиарда. Но след това повечето потребители преминаха към MariaDB и други системи за управление на бази данни. Проектът пропадна.

Red Hat е утвърдена компания, която е на IT пазара от 23 години. А IBM ще трябва да интегрира Red Hat в своята оперативна дейност, да наложи своите традиции и клиенти, за да може да извлече максимум полза.

След поглъщането на Red Hat, IBM ще получи популярната операционна система Red Hat Enterprise Linux, виртуализацията Red Hat Virtualization (RHEL) и хипервизора KVM. Очакванията са тези технологии да бъдат използвани за създаването на хибридни електронни облаци. Това е популярно към днешен ден направление, при което клиентът разполага част от изчислителните си мощности в своя собствена инфраструктура и част в общодостъпна облачна услуга.

Тази идея много добре се съчетава с ориентацията на Red Hat към крупните клиенти. По всичко личи, че за IBM са важни не само технологиите на Red Hat, но и клиентите на тази компания.

IBM е една от най-технологичните корпорации в целия свят. Тя създава собствени процесори и мощни изчислителни системи за тях, има пари за експерименти и най-главното – желание да измести Amazon, Google и Microsoft от пазара на облачните услуги.

С помощта на IBM, Red Hat може да получи още по-големи поръчки и клиенти. Това съвсем не са просто обикновени по-бързи изчислителни системи. IBM разработва и предлага свои решения в областта на машинното обучение и изкуствения интелект. Така например Watson е ИИ, съчетаващ фирмени хардуер и софтуер, и може да решава много сложни задачи: да поставя медицински диагнози, да търгува с печалба на фондовата борса, по-точно да предвижда прогнозата на времето и т.н.

Суперкомпютърът Watson е една отлична платформа за Red Hat, на която той може да създава собствен софтуер на най-съвременния хардуер. Red Hat нямаше как да получи достъп до подобни ресурси без присъединяване към IBM.

Това поглъщане се фокусира предимно върху крупните клиенти, които са готови да инвестират стотици милиони долари за изграждането на собствени облачни услуги и облачна инфраструктура. На дали тези клиенти ще предпочетат IBM пред другите, ще разберем в най-близко бъдеще.

Големите корпорации също могат да използват публични облачни услуги за обучението на собствени ИИ, но не желаят да дават своите данни в публичен електронен облак. За да запазят търговската тайна, те предпочитат да обработват своите данни с помощта на собствените си изчислителни мощности.

Именно тук IBM може да стане конкурент на Microsoft, Amazon и Google със своите иновационни суперкомпютри и технологиите на хибридните облаци на Red Hat. По този начин IBM ще предложи на корпорациите мощни изчислителни ресурси при гарантирано съхранение поверителността на фирмените данни.

Сумата от $34 милиарда е огромна дори и за IBM. Подобни сделки не се сключват и няма да се сключват често. Тази инвестиция е направена за да може на облачния пазар да излезе още един глобален играч с мощен хардуер, иновативен софтуер и много Enterprise клиенти.