Нашият ежедневен опит ни показва, че Вселената има само три пространствени измерения. Но някои физични модели предполагат допълнителни, недостъпни за обикновения потребител измерения. Следи от тях се очакваше да покажат гравитационните вълни, получени при сблъскването на две масивни звезди.
Гравитацията е най-слабото от четирите фундаментални взаимодействия, управляващи Вселената. Едно от предположенията, обясняващи тази особеност гласи, че по аналога с фотоните, някакви гравитони, – хипотетичните носители на гравитационната сила, се „просмукват“ в другите измерения. Това отслабва гравитационната сила в наблюдаваните от нас три измерения.
Тази хипотеза може да се провери чрез измерване на гравитационните вълни. Именно това направиха учените от чикагския университет. Миналата година астрономите наблюдаваха сблъскването на две неутронни звезди. Заедно с гравитационните вълни взривът породи електромагнитни вълни във видимия и инфрачервения спектър, гама лъчи, рентгеново излъчване и радиовълни. Събитието даде уникален шанс на астрономията, понеже при сравняването на тези сигнали става възможно да се разбере много повече за Вселената, отколкото само от гравитационните вълни.
Пресмятанията на американските учени показаха, че всичките приети сигнали са добре съгласувани и няма основание да се предполага съществуването на други измерения, освен трите пространствени и времето.
Това наложи ограничения относно допустимите теории за природата на гравитацията и нейното отношение към тъмната материя и тъмната енергия – двете най-големи тайни пред днешната физика.
Астрофизиците подчертават, че това откритие съвсем не слага кръст на съществуването на други измерения. Те могат да се проявят чрез въздействието си на гравитационните вълни на много големи разстояния.
Всъщност, общият модел съвсем не се ограничава само с четирите фундаментални взаимодействия. Учените допускат наличието на пето измерение, което се търси с помощта на специализирания апарат Padme, разработен в Италия. Измерват се взаимодействията на частици антиматерия. В Padme, при сблъскването на позитрони с диамантена пластина се очаква появата на тъмни фотони, които могат да станат ключалката, през която да могат да се наблюдават събитията, протичащи в районите на Вселената, запълнени с антиматерия.