Как да икономисаме от компонентите на компютъра без да губим производителност

Веднага след излизането на процесорите Ryzen и увеличаването броя на ядрата в чиповете на Intel, интересът към самостоятелно сглобяваните десктоп компютри рязко нарасна. Това съвсем не е за учудване, понеже сега за същите като преди около година пари, е възможно да се получи съществено по-висока производителност. Но поради различните мита и бума на криптовалутите, много от компонентите за един персонален компютър станаха съществено по-високи. От тази гледна точка, постигането на някаква осезаема икономия на финансови средства изглежда съвсем оправдана. А ако няма загуба в производителността, то тази икономия е даже добре дошла. Нека да разгледаме няколко варианта.

AMD традиционно разрешава овърклока на абсолютно всички свои процесори и от това можем да се възползваме. Така например, разликата между Ryzen 2700 и 2700X е само увеличената с около 200 MHz тактова честота и в съответствие с това се генерира повечко топлина. Но като се има предвид, че многобройните тестери отдавна доказаха, че не се прави никакъв специален подбор на кристалите при старшите версии на процесорите, то смело можем да вземем 2700 и да го клокнем до 2700X, като по този начин икономисаме $20-$25. Ясно е, че в този случай дънните платки с младшия чипсет A320 не са подходящи, понеже този чипсет не поддържа овърклок. Но от друга страна, никой няма да си вземе подобно дъно за топ-процесор – неговото захранване е слабо, има само два слота за оперативна памет, а и портовете са малко.

С процесорите на Intel всичко е по-интересно. При тях овърклокът е възможен само при чиповете с индекс К. Всички други CPU от една и съща серия се различават само по честотите и на някои места по кеш паметта. Да погледнем младшия i5-8400 и старшия i5-8600, който не може да се клоква:

Разликата в цената между тях често достига $30-$40, но каква е разликата в производителността? Честотите при работа на всички процесорни ядра се различава едва с 300 MHz, което е около 5-7%. Именно тази разлика ще се усети при повечето приложения, използващи предимно процесора. Струва ли си в този случай да се дават допълнителни няколко десетки долари? Общо взето, не.

Овърклокът на оперативната памет е доста тънка работа, понеже трябва да се следят не само честотата и напрежението, а и минимум четири основни тайминга, да не говорим за субтаймингите, които са над десет. Ето защо Intel и AMD решиха да улеснят потребителите и създадоха специални профили за автоматичен клок – съответно XMP и D.O.C.P.

Какъв е техният смисъл? Не се налага да си играете с подробен и сложен овърклок. Достатъчно е да се влезе в BIOS, да се активира профила и да се направи рестарт. След това се гарантира, че оперативната памет гарантирано ще работи с указаната от производителя честота. Да пропуснем тук, че много често тезо профили не са идеални и от RAM плочките може да се изстиска повече, но това е тема за друга статия. Въпросът е, че тук производителите хитруват. Да се спрем например на доста известната серия памети Predator на Kingston. В тази серия има два RAM комплекта с по 16 GB и честота 3200 или 3333 MHz. Разликата в някои магазини достига $25-$30.

Но ако се вгледаме по-внимателно, можем да забележим нещо интересно. Плочките памет физически са съвършено еднакви и дори таймингите и напреженията съвпадат. Единствената разлика е в честотата. Няма как да не се прокрадне мисълта, че младшите планки памет ще работят с по-високата честота. А това е лесно да се провери. Достатъчно е в BIOS да се активира XMP и да се избере честота 3333 MHz. Както се и очакваше – имаме пълна стабилност.

Няма смисъл да се плаща повече за скъпите RAM комплекти, понеже твърде често те се различават от по-евтините само по честотата. А с нейната промяна в BIOS ще се справи и съвсем начинаещия.

Много често дънната платка слабо влияе на производителността на компютърната система.

Изключение са може би дъната със Z чипсета, понеже само те дават възможност за овърклок както на процесорите на Intel, така и на паметта. И тук също е много важно да има баланс. Естествено, някои евтин Intel Celeron ще се чувства великолепно на дънна платка с чипсета Z370, която обаче е много скъпа. Този процесор ще работи също толкова добре и на съвсем опростено дъно с чипсета H310, който може да бъде намерен за 10 пъти по-ниска цена от флагманските дънни платки. Но от друга страна, за един i5-8400 няма разлика дали ще бъде поставен на дънна платка с чипсет B360 или H370, но дъното с H370 е доста по-скъпо. А като се има предвид, че RAID масивите и 10 USB порта за повечето потребители не са необходими и от тази гледна точка също може да да бъде направена осезателна икономия.

При търсенето на най-подходящата видеокарта може да срещнете, че един и същ производител продава две външно и хардуерно еднакви видеокарти, но с различни честоти. Естествено, цената на клокнатите графични карти е по-скъпа с $25-$30.

От една страна, това е съвсем логично – по-бързото решение трябва да струва по-скъпо. Но от друга страна, често в надписите на по-скъпата видеокартата можем да видим буквите О или ОС, която явно намекват на овърклок (overclock). Като се има предвид, че и Nvidia, и AMD разрешават клокването на своите видеокарти, то смело можем да вземем по-евтиния модел и да го клокнем. Това може да стане с вездесъщия пакет MSI Afterburne до нивото на по-старшата графична карта. Нищо страшно няма да се случи, понеже от хардуерна точка тези видеокарти са съвсем еднакви.

Единствената разлика е, че в OC версиите на видеокартите често е възможно да се повишава и напрежението. Но и тук може внимателно да се рискува и банално да се обнови Video BIOS фърмуера. Това е много по-лесно от обновяването на фърмуера на Android смартфоните.

Въпреки че хард дисковете са все още популярни, много хора добавят в своята конфигурация дори и съвсем простичък SSD, понеже той няколко пъти повишава скоростта на зареждане и отзивчивостта на системата. Само че производителите на контролерите и чиповете памет за флаш дисковете са всичко на всичко пет. А производителите на SSD са десетки. А дали тези флаш дискове отвътре не са еднакви и се различават само по лепенката на корпуса. И тук е съвсем излишно да се заплащат големи суми. Необходимо е внимателно да вгледаме в хардуера на въпросния SSD, а не в именитостта на бранда.

Пример. Да се спрем на много популярния в бюджетния сегмент Kingston A400 с капацитет 120 GB, който може да бъде намерен за около $30. Отзивите за този диск са много и все положителни.

Лесно можем да забележим, че в него се използва контролера Phison PS3111-S11, който е много популярен с ниската си цена и много добри параметри, и се използва например в SSD SmartBuy S11 и  може да бъде намерен и за $24. Икономията може да достигне 20%, а при по-скъпите модели и много повече.

Процесорите остаряват сравнително бавно и още има потребители, използващи конфигурации с Core 2 Duo или Core i3 от първо поколение. Разбира се, за 2018 година те са слаби и Windows 10 на тях едва ще помръдва. Въниква желание за ъпгрейд. Само че Core 2 Quad са доста скъпи. А да се сглобява нов PC от нулата е още по-скъпо. Изход от тази ситуация може да се окаже посещението на AliExpress, откъдето да се закупи например някой Xeon.

Последно време този подход стана изключително популярен. И съвсем логично, понеже само за около $20 може да се вземе 4-ядрен и дори 8-ядрен процесор, който в ежедневната работа не отстъпва на сегашните Core i3 и на най-младшите Ryzen чипове. При това нищо не трябва да се променя – поставяте новия процесор в сокета и готово. По този начин е напълно възможно да удвоите производителността на своята поостаряла конфигурация.

Това е модулът, от който производителността съвсем не зависи и това ни подлъгва да икономисаме. Но това съвсем не означава, че в система с Core i9 и двойка RTX 2080 Ti трябва да се постави захранване от неизвестен производител с цена $15. Много е голям шансът още при първия пик на напрежението да се наложи да купите минимум нов захранващ блок.

Съвсем по същия начин не е необходимо тройно презастраховане и да се вземе 1000 W захранване със сертификат Titanium за една офисна конфигурация с процесор Celeron и без никаква видеокарта.

Виждаме, че почти навсякъде в една компютърна конфигурация може да се икономиса, без никаква разлика в производителността. Но трябва да се гледа малко по-внимателно и да се избягват предварително сглобените конфигурации, предлагани в интернет.