Ключови графични решения, белязали 40-годишната история на компютърната графика

Видеокартите са се превърнали в незаменима част от съвременните компютри и смартфони, но зад днешните мощни графични процесори стоят десетилетия на иновации. В цялата 40-годишна история на видеокартите съществуват особени графични решения, които са били важни крайъгълни камъни и са показвали посоката на развитие на компютърната графика. Ето кои са някои от тях.

IBM Monochrome Display Adapter (1981)

През 1981 г. IBM представи своя персонален компютър с възможност за закупуване на допълнителна видеокарта. IBM Monochrome Display Adapter (MDA) показва 80 колони с по 25 символа на ред, всеки с размер 9х14 пиксела, което се равнява на 720х350 пиксела. Картата не адресира отделни пиксели, а само символи, и то в монохромен режим. Въпреки ограничените си възможности, тя е първата допълнителна видеокарта в историята и позволява извеждането на много текст, както и свързването на принтер директно към нея.

Intel iSBX 275 (1983)

Две години по-късно Intel представи iSBX 275 – графична карта, която за времето си е била най-мощната и иновативна. Тя разполага с 32 KB буферна памет и работи с резолюция 256х256 пиксела при 8 цвята или 512х512 точки в монохромен режим. Картата може да адресира всяка отделна точка и с една команда да рисува линии, окръжности и дъги, както и да манипулира изображения. Цената ѝ обаче е била висока – 1000 долара.

ATI VGA Wonder (1988)

ATI (днес част от AMD) бе сред първите производители на видеокарти, които оцеляват до днес. През 80-те години се провежда надпревара коя карта първа ще поддържа цветен режим при VGA резолюция (до 800х600 пиксела). Победител е ATI VGA Wonder. Стандартът VGA се запазва и до днес, като някои съвременни игри и Windows 10 все още го поддържат. Картата има 64 KB буферна памет и струва 449 долара.

Nvidia NV1 (1995)

През 1995 г. малката тогава компания Nvidia представи първата си видеокарта NV1. Тя поема 2D изобразяването на интерфейса и поддържа 3D ускорение за игри. Само два месеца по-късно Microsoft представи API DirectX 1.0, с който NV1 не е съвместима, което я обрича на пазарен провал. Въпреки това тя остава първата видеокарта на Nvidia.

3Dfx Voodoo 1 (1996)

3Dfx Voodoo 1 е първата видеокарта, която променя света на видеоигрите. Тя разполага с мощен GPU с тактова честота 50 MHz, 4 MB бърза EDO памет и специално разработен графичен API Glide, който улеснява разработчиците. Това позволява създаването на игри с по-висока резолюция и качество на текстурите специално за 3Dfx решенията.

Nvidia RIVA 128 (1997)

С RIVA 128 започва голямата война между Nvidia и 3Dfx. Картата предлага 100 MHz графичен процесор, 4 MB SGRAM памет със 128-битова шина и пълна поддръжка на Direct3D. Въпреки мощния хардуер, драйверите при излизането имат проблеми, което позволява на Voodoo да показва по-добри изображения. По-късно грешките са отстранени.

3Dfx Voodoo 2 (1998)

Voodoo 2 е три пъти по-мощна от предшественика си и разполага с 12 MB буферна памет, което позволява качествена игра при 800х600 пиксела. Най-важната ѝ особеност е поддръжката на SLI – възможност за едновременна работа на две видеокарти, което за онова време е революционно. Цената на такова решение е била много висока, но производителността в игрите, оптимизирани за Glide, нараства значително.

Nvidia RIVA TNT (1998)

RIVA TNT е първата видеокарта с поддръжка на истински 32-битов цвят. Тя има 16 MB SDRAM памет, поддържа текстури до 1024х1024 и работи с честоти до 110 MHz. Поради високата честота се налага активно охлаждане с вентилатор – една от първите такива карти. RIVA TNT не поддържа Glide, което дава предимство на Voodoo 2 в някои игри, но Nvidia се утвърждава като сериозен конкурент.