След завръщането на Стийв Джобс компанията се насочва към изграждане на нова операционна система, базирана на NeXT, но първите стъпки са трудни.
След завръщането си в Apple Стийв Джобс си поставя за цел да подобри финансовото състояние на компанията, което в средата на 90-те години не е добро. Успехът идва с Mac OS 8 и 9 и цветния iMac G3, които връщат приходите и позволяват мислене за бъдещето. Въпреки това, Mac OS 8 и 9 не са изцяло нови – те съдържат код от по-старите System 6 и 7 и не могат да служат като дългосрочна основа за операционна система. Затова Apple решава да „сглоби“ нова ОС от разработките на NeXT, включително ядрото Mach, както и от собствените си незавършени проекти.
Rhapsody – първият опит
Новата операционна система, наречена Rhapsody, е представена на MacWorld Expo в Сан Франциско на 7 януари 1997 г. и демонстрирана за първи път на WWDC половин година по-късно. Тя е разработена за PowerPC и x86, като ядрото се базира на Mach и BSD, а програмният интерфейс OPENSTEP е създаден още през 1994 г. съвместно от NeXT и Sun Microsystems. За съвместимост със стария софтуер е създаден слой Blue Box – виртуална среда без емулация на хардуер, която позволява стартиране на Mac OS 8 програми на цял екран, но не поддържа приложения, работещи директно с хардуера.
Apple решава да пусне и версия на Yellow Box за Windows, което е пряко насочено срещу Microsoft. Процедурите, които трябва да работят на хардуерно ниво, са преработени като услуги на Windows. Rhapsody наследява „платинения“ интерфейс на Mac OS 8, включително Finder, и получава портове на вградените програми като QuickTime, ColorSync и QuickDraw. Системата поддържа файлови системи HFS, HFS+, FAT, AFP, UFS, ISO9660, има Java енджин и позволява писане на софтуер на Objective-C.
Въпреки богатите възможности, Rhapsody се оказва претоварена с опции, които не са необходими на обикновения потребител и забавят работата. Затова през март 1999 г. вместо очакваната публична версия Apple представя Mac OS X Server 1.0 – конкурент на сървърната Windows NT.
Mac OS X – пътят към потребителя
Обикновените потребители остават настрана, а междувременно се знае, че Microsoft подготвя потребителска операционна система, базирана на NT ядрото – бъдещата Windows 2000. Apple решава да последва същия път. Компанията вече разполага с ядрото XNU, което включва микроядрото Mach и BSD услугите. За стария софтуер се използва API Carbon (Blue Box), който изисква дисковия образ на Mac OS 9, а прекомпилираните приложения могат да се стартират директно чрез Carbon. Средата за разработка Yellow Box е преименувана на Cocoa и по-късно получава поддръжка на Java. Новият интерфейс Aqua се базира на стария „платинен“ вид, но с закръглени ъгли и полупрозрачни елементи.
Mac OS X има четири основни слоя: подсистема Darwin (Mach ядро и BSD програми), среда за програмиране Core Foundation (Carbon, Cocoa и Java API), графична среда Aqua (QuickTime, Quartz Extreme и OpenGL) и фреймуъркове и драйвери Core Image, Core Animation, CoreAudio и CoreData. Всички излишни за потребителите библиотеки са оставени за сървърната версия, което на теория би трябвало да повиши производителността.
Публична бета и първи впечатления
Apple разбира, че новата ОС е недоработена, и през септември 2000 г. пуска публична бета версия срещу 30 долара. Този ход е странен, тъй като компанията вече е излязла от кризата и няма финансови проблеми. Бетата не е особено функционална и стабилна, а системните изисквания са високи: 128 MB RAM при средностатистически Mac с 64 MB, докато Windows 2000 изисква 32 MB и препоръчва 64 MB. Освен това новата ОС поддържа само Mac компютри от G3 (1998 г.) насам, не поддържа разширителни карти за ускоряване на процесора и изисква 1,5 GB дисково пространство.
Въпреки негативните отзиви заради бавната работа, потребителите виждат и предимства: Dock, Терминал, Mail, адресна книга, TextEdit, пълна многозадачност, защитени области на паметта, поддръжка на PDF и OpenGL. Оплакванията са свързани с бавния интерфейс Aqua, нестабилността (Kernel Panic), проблеми със съвместимостта при DVD и CD, както и объркани езикови локали.
Mac OS X 10.0 Cheetah и 10.1 Puma
Първата официална версия Mac OS X 10.0 Cheetah не оправдава очакванията за скорост и стабилност. Apple си взема поука и следващото обновяване – 10.1 Puma, излиза година по-късно и е безплатно. То подобрява производителността, връща работата с DVD и CD, добавя поддръжка на над 200 модела принтери, оптимизира OpenGL (обещани 20% по-бърза работа, но на практика графиката е по-бавна от OS 9) и разширява възможностите на AppleScript. Въпреки това основните оплаквания за слаба производителност остават и мнозина смятат, че промените са твърде малки за нова версия.
Проблемите с производителността са решени едва в Mac OS X 10.2 Jaguar, излязла през август 2002 г., която се счита за първата стабилна версия на Mac OS X.