Защо преходът на десктоп компютрите към USB Type-C няма да се осъществи скоро

Спецификациите на USB-C порта версия 1.0 бяха публикувани на форума на USB разработчиците още през 2014 година. Малко по-късно излезе и първото устройство с този конектор – таблетът Nokia N1.

Оттогава този порт винаги се свързва със смартфоните. Имаше и няколко ноутбука на една известна компания, само с такива портове. Докато в мобилната техника използването на USB-C е безпроблемно, потребителите с лаптопи дори и днес, през 2018 година, имат проблеми с включването на различните устройства, а броят на док-станциите и на преходниците от USB Type-C към други портове и конектори непрекъснато расте. Нека разгледаме защо се получава така и какво е бъдещето на USB Type-C портовете в десктоп компютрите.

Кратка история на преходите от eдни портове към други

За 40 години съществуване на персоналните компютри се смени не едно поколение интерфейси. Може би най-забележителна бе смяната на последователния и паралелния порт с USB. Спецификациите на USB 1.0 излязоха през 1996 година и във Windows 95 OSR 2 и в Windows 98 този порт се поддържаше. В началото на нулевите години USB можеше да се види в повечето дънни платки и лаптопи. Като цяло, преходът към USB отне само 3-4 години. Това е твърде бързо и нека да разберем, защо стана така.

През 90-те години се разбра, че назряват проблеми с включването на различните външни устройства към персоналния компютър. LPT, познат и като паралелен порт, още тогава имаше няколко версии и в най-добрия случай осигуряваше скорост от едва 1,5 Mb/s. От друга страна, COM портът, известен и като последователен порт, имаше само две спецификации, а неговата максимална скорост не превишаваше и не превишава няколко стотици килобайта в секунда. И още, клавиатурата и мишката трябваше да се включват в отделни PS/2 гнезда. В крайна сметка, компютърът от това време трябва да има минимум 4 порта, при това – изненада, дори и този комплект не дава възможност за включване на всичката периферия, понеже LPT версиите не са малко.

И тук на сцената излиза USB: той е 8 пъти по-бърз от LPT (12 Mb/s) и дава възможност за включване на клавиатури и мишки. Новият порт предлага същата функционалност на LPT и COM, и най-главното, има само една версия. Може да се каже, че е идеалният порт. Конкурентното решение е FireWire, но въпреки че този порт е по-бърз, неговото използване струва пари, и повечето разработчици избраха именно USB.

Вторият подобен преход от една шина към друга се осъществи преди около 15 години. Това е преходът от AGP видеокартите към PCIe. Тук причината е ясна: предлаганите от AGP скорости започнаха да не достигат за пълноценната работа на новите видеокарти. Nvidia, тогавашната ATI и няколко по-малки компании, моментално премина към PCIe. Този преход се осъществи за около 2 години: през първата година се предлагаха дънни платки с двете шини, но още на следващата година останаха дъната само с PCIe.

Другият много известен преход бе преминаването от дискети към компактдискове. Това започна през 90-те години, а причините не са сложни: 3,5-инчовата дискета е с капацитет 1,44 MB (в някои случаи 2,88 MB), което по това време бе вече твърде малко за запис на необходимата информация. Тогава се появиха дискети с капацитет 100, 200 и дори 500 MB, но бяха ужасно скъпи и за тяхното използване бяха необходими специални флопидискови устройства. Не се разпространиха.

А компактдисковете, появили се още през 80-те години, по това време изведнъж поевтиняха и предлагаха капацитет от 650-700 MB. Тези качества ги превърнаха в лидери на пазара. И въпреки че днес повечето софтуер може да бъде закупен от интернет, за смъртта на CD/DVD дисковете е твърде рано да се говори: чрез тях се разпространяват игри, филми, музика и дори драйвери за различните устройства.

От всичко това може да се направи един очевиден извод: бързият преход към нещо ново се осъществява само тогава, когато това „ново“ предложи нещо значително по-добро от предишното.

Удобните конектори

Нека се спрем на конекторите, които са на пазара от много десетилетия и не бързат да си заминават. Защо става така?

Първият от тези конектори е стандартния 3,5-милиметров аудио жак, известен и като TRS или TRRS. Този конектор е разработен още през 50-те години на миналия век и оттогава неизменно се вгражда в повечето потребителски устройства. Защо? Защото съвсем банално няма смисъл да бъде заменян – неговите възможности и до днес са достатъчни за включването на всякакви потребителски слушалки и колонки.

Опитите за преминаване към цифрово аудио не се оказаха успешни – така например с конектор Lightning (както и с USB Type-C) излязоха само няколко модела слушалки. А и безжичният звук далеч не се харесва на всички – да оставим изкривяванията, но дори и най-бързите стандарти за излъчване на звук чрез Bluetooth не могат да осигурят необходимия клас на звука и всички меломани усещат загубата на качество при lossless траковете. Така че аналоговият конектор TRS ще се използва още дълго време.

Вторият подобен конектор е VGA. Създаден е през 80-те години на миналото столетие и се използва за включването на мониторите и телевизорите. И досега го има на пазара. Причината също е банална – защо да се заменя нещо, което дори и сега удовлетворява възможностите на средностатистическия монитор: VGA осигурява максимална резолюция 2048х1536 пиксела при 85 Hz. Едва през последните няколко години, с масовото разпространение на 2К и 4К мониторите с честота 120 и повече херца, както и с разпространяването на тънките ноутбуци, в които този конектор няма как да бъде поставен, VGA най-накрая започна да напуска сцената, отстъпвайки я на по-съвършените HDMI и DisplayPort. Но все още повечето евтини монитори имат VGA и е доста рано да се каже че той ще престане да се използва.

USB Type-C е идеалният порт за смартфони и таблети

След доста дългата предистория, да преминем към USB-C. За 4 години присъствие на пазара, той на практика изцяло замени microUSB в смартфоните и таблетите. Причината е ясна: бързият преход от microUSB към USB-C в мобилната техника се дължи на това, че новият конектор е съществено по-добър.

Да се спрем малко по-подробно

USB-C е двустранен. В наши дни често се налага зареждането на немалко мобилни устройства. Като се има предвид, че microUSB конекторът доста често се правилно се включва едва от третия път, ползата от двустранния порт не е малка. При USB Type-C подобни проблеми нямаСкоростта за обмен на данни. USB Type-C поддържа даже най-новия USB 3.1 стандарт със скорост до 10 Gb/s. Обикновеният microUSB е от ниво едва USB 2.0 стандарта с доста тъжните 480 Mb/s. Би могло да се използва microUSB 3.0, но този порт се оказа мъртвороден, поради крайно неудобния конектор.

Power Delivery. Новият USB Type-C позволява използването на до 100 W електрическа мощност. А това дава възможност за реализирането на бързо зареждане за смартфоните – 50-80% се зареждат за 30-60 минути. Уви, microUSB няма тази функционалност и зареждането през него е твърде бавно – 3 и дори 4 часа.

Очевидно е, че USB-C е нещо идеално за мобилната електроника – десет пъти по-бърз от microUSB, много по-удобен, осигурява многократно по-бързо зареждане – с две думи, за съвременния смартфон или таблет, USB Type-C портът е сериозно по-добър във всяко едно отношение. Това е и причината преходът към USB-C да стане бързо – само за 2-3 години.

Преходът на персоналните компютри към USB Type-C портове ще бъде много дълъг

Със смартфоните и таблетите всичко е ясно, но с десктоп компютрите съвсем не е така. Нека да се замисли, какви бонуси може да предложи новия порт и дали всъщност това са бонуси.

USB-C може да се използва като видеоизход, както и за зареждане. На теория изглежда добре, но за реализирането на тези две функционалности се налага използването на скъп контролер. В това няма никакъв смисъл, понеже десктоп системата само би се оскъпила. Използването на подобен порт в персоналния компютър е твърде скъпо, понеже там има предостатъчно място за поставянето да два отделни традиционни порта.

USB-C е по-тънък от обикновения USB и може да се използва в по-тънките лаптопи. Това разбира се, е вярно – в най-тънкия в света лаптоп Acer Swift 7 с дебелина едва 9 милиметра няма как да бъде поставен стандартен USB порт. Но да се вгледаме – лаптопите с подобна дебелина са изчезващо малко и те са с редица компромиси – батерията не е особено мощна, клавиатурата няма подсветка, здравината на устройството е под въпрос. Дебелината на повечето лаптопи започва от 12-14 милиметра и в подобен корпус без никакви проблеми може да бъде поставен стандартен USB. А ако става дума за PC или конзола, там въобще няма проблеми с дебелината на портовете, понеже мястото е многоЛаптопите с USB Type-C порт могат да бъдат зареждани от външна акумулаторна батерия. Това е наистина удобно. На пазара има много акумулаторни батерии с капацитет 10-20 Ah или 60-70 Wh, които дават възможност за еднократно зареждане на лаптопаПоддръжката на Thunderbolt 3. Този интерфейс е един от най-бързите и осигурява скорост до 40 GB/s. Но дали е необходим на масовия потребител? За включването на обикновената периферия е предостатъчен USB 3.0. С изключение на видеокартите. Скоростта на новия интерфейс е от нивото на PCIe x4 и е достатъчна за работата на една външна видеокарта. Ето защо на пазара започнаха да се появяват външни боксове за видеокарти. Идеята изглежда интересно: навън излизате с някои модел съвсем лек лаптоп или ноутбук, а вкъщи включвате външната видеокарта и използвате достатъчно мощна система за работа с графика и за игри. Уви, тук проблемът е в цената: качествените боксове струват $400-$500, че и повече. Такава е и цената на една добра видеокарта. В крайна сметка, цената на това удоволствие прехвърля $1000, а за тези пари можете да си сглобите една много добра домашна десктоп система или пък да си купите лаптоп с допълнителна видеокарта – към днешен ден има много добри предложения с достатъчно мощни графични процесори.

Остава само едно по-сериозно достойнство – зареждането от външно Power Bank устройство. За масовия потребител Thunderbolt 3 е глезотия, а супертънките латопи, ноутбуци и смартфони са просто демонстрация на възможностите на съвременните технологии. А портът от типа всичко-в-едно струва по-скъпо и не е толкова удобен, като използването на няколко порта.

USB Type-C има и редица минуси:

Скъпа и рядка периферия. Флаш стиковете с USB-C са около два пъти по-скъпи от стандартните и все още не са масови. Другият проблем е, че се налага използването на редица преходници и док-станции, а като се има предвид, че USB-C е просто конектор, лесно може да се сбърка и да се закупи преходник към USB 2.0 с ниска скорост. Преходниците от USB-C са скъпи, а тези с поддръжката на Power Delivery или Thunderbolt 3 са още по-скъпи и не се намират лесно. Не са много и док-станциите с USB Type-C, а цената има е неоправдано висока

USB-C е само един нов конектор. Ако я няма поддръжката на Power Delivery, това си е USB-A със същите скорости, токове и напрежения.Здравината не е на много високо ниво. При разработването на USB Type-C, кой знае защо разработчиците тръгнаха по пътя на microUSB – кух конектор, в който е поставена тънка пластинка с контактни проводници върху нея. Проявява се съшият проблем – портът се размърдва, разнебитва и се налага неговата цялостна подмяна. Много по-добре би било, ако USB-C бе направен като Lightning – твърд жак с контактни пластинки отстрани.

 

Получава се, че докато в мобилната електроника USB Type-C портът е безспорно по-добър от microUSB, в десктоп системите и портативните компютри това съвсем не е така. Там няма никаква причина за извършването на преход към USB-C – няма да се получи прираст в скоростта за обмен на данните, сега използваните портове с нищо не са по-лоши, а и защо да се използват скъпи преходници? Нещата приличат на стандартното 3,5-милиметрово аудио гнездо: просто няма смисъл от подмяна и работи перфектно както за меломаните, така и за масовите потребители. Това е и причината повечето производители на дънни платки да използват крайно неохотно USB-C, а в по-евтините решения той изобщо не присъства.

Засега няма как производителите на компютри и лаптопи да бъдат накарани да преминат към USB Type-C портове. Биха се получили твърде скъпи устройства, които няма да имат пазарен успех. Няма стимул. Може би нещо може да се промени с излизането на един бъдещ USB 4.0 с USB Type-C конектор. Ако сте на друго мнение – кажете, темата може да стане по-интересна и по-полезна.