Стремежът да се изпрати човек на Марс накара NASA да се завърне към някои оставени още през 1970-те години настрана технологии, като например ядрен двигател за космически кораби.Разработването и реактора и горивото за този двигател, предназначен за полети в дълбокия космос, бе поръчано на компанията BWXT Nuclear Energy.
BWXT е наследник на Babcock & Wilcox, която разработи и построи един от първите ядрени реактори за подводници, а през последните десетилетия се занимава с изследване надеждността на ядрени ракетни двигатели. За разлика от традиционните ракетни двигатели, изгарящи гориво за създаването на тяга, в ядрените системи, за нагряването на работното тяло, което обикновено е течен водород, се използва директно реактора. Водородът се изхвърля през соплото и движи космическия кораб напред. По този начин се удвоява ефективността на използване на горивото и съответно, намалява размера на ракетата и намалява времето на полет. Този фактор е изключително важен, особено при сложни мисии, при които се изисква много гориво – като например полет до Марс.
Ядреният ракетен двигател дава възможност да се прекъсне мисията и да бъде продължена дори и след няколко месеца. Работи се върху ядрен реактор с конструкция, която намалява обема на горивото, необходимо за осъществяването на импулсните маневри. Двигателят може да бъде стартиран многократно, а астронавтите са добре защитени от радиацията и космическото лъчение.