© Юлия Лазарова

Всички над 400 хил. касови апарати в търговските обекти трябва да бъдат подменени до 31 декември 2018 г., а разходите на бизнеса за това ще са около 120 млн. лв. Това се разбра на заседание на парламентарната бюджетна комисия, която покрай промени в Закона за митниците трябваше да измени и членове от закона за ДДС, информира Dnevnik.bg

Искането за подмяна на фискалните устройства е на Националната агенция за приходите, която установила, че между 30 и 70% от оборотите не се отчитат.

Самата промяна обаче вече е факт и е направена чрез изменения в Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, подписана от министъра на финансите Владислав Горанов в края на 2017 г.

„Финансовият министър знае ли за тези разчети? Има ли цялостна оценка на въздействието?“, изумена попита председателят на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ), допълва „Сега“. „Всички искаме да се борим срещу сивата икономика, но подобни мерки са шокиращи и не е възможно да се извършат в рамките на няколко месеца“, заяви депутатът от БСП Румен Гечев. Йордан Апостолов от „Обединени патриоти“ се възмути, че само преди няколко месеца земеделците, които се занимават с растениевъдство, са били принудени да се снабдят с електронни фискални устройства, за да си получат субсидията. „Сега отново ли ще искате от тях да купуват касови апарати“, попита той.

Засяга всички, ефектът е неясен

От обясненията в бюджетна комисия стана ясно, че промяната засяга 400 хил. устройства – т.е. всички, като НАП оценяват разходите за бизнеса общо на около 120 млн. лв., но при 300 лв. средна цена на апарат. Някои устройства обаче струват много повече, други са на цени от около 150 лв. В същото време очакванията на приходната агенция са ефектът за бюджета под формата на 10% повече ДДС да е 150 млн. лв. годишно.

Въвеждането на QR код на касовите бележки се прави като вид мярка срещу сивата икономика, но според повечето счетоводители и данъчни експерти тя е със спорен ефект. Най-много да помогне на тези, които искат да участват в томболата на НАП с касови бележки, което е по-скоро популизъм.

В мотивите към промените в наредбата, които бяха публикувани през лятото на сайта на Министерството на финансите, се посочваше, че се въвежда и изискване всички касови апарати да подават данни към НАП за всяка отпечатана касова бележка в реално време. Идеята е данъчните да разполагат с информация за извършваните продажби, които са регистрирани и отчетени чрез фискалното устройство. В същото време още през 2012 г. всички касови апарати бяха вързани онлайн с НАП и тогава почти всички търговци ги смениха.

Производители на фискални устройства обаче твърдят, че в момента касовите апарати не се отчитат в реално време към данъчните, а подават обобщена справка веднъж на ден. Някои търговци подават данни към НАП дори веднъж на две седмици. Затова и идеята сега е тази информация да се подава в реално време – т.е. в момента, в който дадена продажба се „чукне“ на апарата, допълва електронното издание на Капитал.