|
Бившият директор на департамента на пилотираните космически комплекси на Обединената ракетно-космическа корпорация (2014-2016 години) и директор на департамента на комерсиалните космически полети Валентин Уваров даде идея, как Русия може да догони САЩ в усвояването на космоса.Експертът публикува статия във вестни “Известия”, в която предлага за реализацията на лунната програма, всеки руснак да даде по 21 000 рубли ($371) или по 120 рубли месечно ($2,12), като тази сума е съобразена със срока от 15 години, необходими за реализация на програмата. Уваров е пресметнал, че за реализацията на руската национална лунна програма, включително разработването и изготвянето на необходимата космическа техника за редовни полети до Луната и обратно, са необходими $30 милиарда и срок от 15 години. В идеалния случай, трябва да бъде създадена и използвана космическа станция в орбита около Луната, което ще струва още около $8 милиарда. Според днешния валутен курс, това са 2,15 трилиона рубли. Но в тези трудни времена, откъде да се вземат толкова пари? А какво ще стане, ако разделим тази сума на 100 милиона души? Ще се получат по 21 500 рубли на човек, а ако разделим на 15 години, получаваме 120 рубли на месец. Това изглежда не е много, но ако населението бъде обложено с “лунната такса” може да възникнат сериозни сътресения. Какво ще получи обикновения руснак, ако даде парите си за “Лунния фонд”? Уваров има отговор и на този въпрос. “Първото, което ще направят нашите космонавти, когато кацната на Луната, е да оставят бокс с диск, в който ще са записани имената на всички, които са дали парични средства. А на Земята специален уебсайт денонощно ще показва техните имена”. Към днешен ден Роскосмос работи съвместно с НАСА по подготовката на лунната космическа станция Deep Space Gateway. Но Валентин Уваров счита, че американците “могат във всеки един момент да предприемат едностранни действия, без да се съобразяват с партньорите”. Ето защо Русия трябва да разчита само на собствените си сили. Експертът подчертава, че този национален проект трябва да е доброволен и изцяло публичен, като обществото ще може с най-големи подробности да следи колко пари са постъпили и за какво са изхарчени. |
|