|
Пространен материал в Quartz на Джеф Несбит, бивш директор на отдел в Националната научна фондация на САЩ, за пореден път свързва Силициевата долина с разузнавателните служби на страната. Нещо повече, благодарение на грантове към създателите на Google, Брин и Пейдж, и последвалите изследвания и разработки, се ражда и това, което е днес най-голямата интернет компания в света. Авторът прави уточнение, което е важно: това не значи, че ЦРУ създава Google. Субсидираните от разузнавателни служби проучвания за организиране на търсенията в WWW и свързването им с отделни хора и групи се осъществяват доста преди раждането на Google като компания. Всичко започва в средата на 90-те години на миналия век, когато разузнавателната общност вижда възможност да използва Мрежата, за да разпознава отделни личности и групи, които могат да застрашават националната сигурност на САЩ. Подготвя се план, чрез който публичния сектор да финансира частни инициативи, като за целта към идеята са привлечени умове от академичната общност и Националната научна фондация на САЩ (National Science Foundation, NSF). „Разузнавателната общност се надяваше, че водещите компютърни специалисти на страната ще могат да обработят некласифицираната информация и потребителски данни, да ги комбинират с това, което е известно като Интернет и ще започнат да създават комерсиални организации, които да обслужват интересите, както на същата тази разузнавателна общност, така и на обществото. Те се надяваха да успеят да направляват суперкомпютърната революция от нейното начало, за да получат знание за нещата, които хората вършат в тази дигитална информационна мрежа. Именно това сътрудничество направи възможно масовото публично-частно следене днес“, пише Несбит. Така се ражда проектът Massive Digital Data Systems (MDDS). Той е финансиран от агенции, като ЦРУ и АНС чрез организации, като NSF, които на свой ред влагат тези средства под формата на грантове на компании от частния сектор. „Този тип публична-частна система за иновации спомага за старта на мощни научни и технологични компании, като Qualcomm, Symantec, Netscape и други и финансира началните стъпки в разработки, като доплеровия радар и фиброоптиката, които стоят в основата за големи компании днес, като AccuWeather, Verizon, и AT&T“, пише Несбит. Но как да организират така цялата тази информация, да каталогизират тези данни и да извлекат ползи от тях. На сцената се появяват Сергей Брин и Лари Пейдж, които се възползват от субсидията, която Станфордския университет получава от NSF. Грантът, който Брин и Пейдж получават и резултатът от проучванията им е основата на компанията, която двамата по-късно ще създадат. Става дума за създаването на масивна дигитална библиотека с основа Интернет. „По този начин, сътрудничеството между разузнавателните служби и големите, комерсиални научни и технологични компании се оказва изключително успешно. Когато агенциите за национална сигурност искат да идентифицират и проследят хора и групи, те знаят към кого да се обърнат – и го правят често. Това е и била целта още в началото. И тя вероятно е успяла повече, отколкото някой някога си е представял“, завършва Несбит. |
|
