Най-необикновените процесори в компютърната история

При дънните платки, всеки производител има свободата да прави каквото поиска и е ограничен само от процесорния сокет и използвания чипсет. При видеокартите ситуацията е подобна, а Nvidia и AMD често предлагат на останалите производители еталонни печатни платки, но на пазара има немалко нестандартни решения.

При процесорите обаче, подобна свобода няма – Intel и AMD владеят целия цикъл на производството, в който няма посредници. Но дори и при процесорите има нестандартни решения, които са любопитни за разглеждане.

Intel Atom + Nvidia ION

За процесорите Intel Atom в нетбуците и лаптопите навярно е чувал всеки и повечето потребители имат крайно неприятно отношение към тези чипове. Компютърната система работи бавно, не се възпроизвеждат дори и 480р клиповете на YouTube и даже десктоп интерфейса Aero не може да бъде включен. Тези проблеми се наблюдаваха при едноядрените решения и дори поддръжката на hyper-threading технологията не спасява положението.

Но не всички знаят, че в по-скъпите лаптопи се използваха двуядрени Intel Atom с четири виртуални ядра. Ето тук се получи най-голямото противоречие – процесорът не е толкова слаб, операционната система и браузърът работят доста бързо, но вграденото графично ядро е истинска болка.

Именно тогава Nvidia и Intel решиха да обединят силите си и да предложат на пазара съвместен продукт – от Intel процесора, а от Nvidia нелошото графично ядро Nvidia GT 9400M. Тандемът се оказа много удачен – лаптопите с този чип възпроизвеждаха без проблеми и без никакво насичане 1080р видео, можеха да се играят игри отпреди 2 години и всичко това побрано в компактен 10 или 12-инчов корпус. Разбира се, имаше недообмислени неща – процесорът поддържаше само четири PCIe 1.1 линии, от които на видеокартата можеше да даде само една и въпреки че се получи бърз чип, трябваше да се измисли нещо друго.

Всичко се промени при второто поколение на тандема, когато бяха обединени Intel Atom и Nvidia ION 2. Второто поколение Atom вече имаше чипсет и взаимодействието на процесора и графичното ядро преминаваше през него. При това решение, графичният процесор разполага с цели 4 PCIe линии на чипсета и става възможно използването на 100% от възможностите на графичното ядро, още повече, че бяха добавени 512 GB външна буферна памет. Чипът се получи много по-бърз и лаптопът от 2009 година може да подкара и тежките игри, дори и считаната за бенчмарк игра от това време – Crysis. Всичко това направи тези процесори твърде необичайни и интересни.

Но ION 3 така и не излезе. Intel твърдо реши да разработва собствена интегрирана графика, която да намалява разсейваната топлина на чипа. Като резултата от тези усилия излязоха 4-ядрените процесори с интегрирана графика, които могат да възпроизвеждат FHD видео, при разсейвана топлина едва 2-4 W, докато при ION решенията, разсейваната топлина бе 12-20 W.

Но дори и към днешен ден производителността на ION 2 е на новото интегрираната в последното поколение Atom графика, тоест на Intel му трябваха 7 години за да догони Nvidia.

 

Intel Xeon M v5

Преди около две години фамилията Xeon се асоциираше с мощни сървърни процесори, но сега всичко е променено – в края на 2015 година Intel представи мобилните Xeon (например E3-1535M v5). Това бяха 4-ядрени процесори с честота над 3 GHz, поддръжка на ECC памет, сертификат за CAD/CAM приложенията и възможност за създаване на цифрово съдържание. В обикновените процеси и задачи тези процесори имат сравнима с линията HQ производителност, която в тясно специализирани области рязко нараства. Необичайното на тези чипове е, че са първите мобилни Xeon процесори.

 

Intel Pentium 4 580J

Да се върнем по-назад в историята – през 2000 година Intel представи новата архитектура NetBurst, която даде възможност за увеличаване на честотата над 2 и дори над 3 GHz. Това бе важно в надпреварата с AMD, а тогава никой дори и не мислеше за многоядрена работа. Този огромен скок в честотата – от 1 GHz при Pentium III до 3 GHz при Pentium 4, се осигуряваше от съществено удължен конвейер – разликата достига 2-3 пъти. Intel дори искаше да увеличи работната честота до 7 GHz, но чиповете започнаха да се нагряват твърде много. Тогава топ-процесор стана 580J с честота 3,8 GHz, която всички ентусиасти с малко по-добро охлаждане, качваха до 4,9 GHz. И така, този чип може да се счита за първия процесор, преодолял психологическата бариера от 4,0 GHz.

След въвеждането на многоядрените чипове, клокът стана по-лесен. Но първият чип с тактова честота истински 4,0 GHz стана i7-4790K, който бе догонен чак през 2014 година – десет години след появата на Pentium 4 580J.

 

AMD Quad FX

След като разбра, че няма как да бъдат продавани чипове с честота над 4 GHz (те имаха TDP почти 100 W), Intel подходи по друг начин и представи двуядрените процесори Intel Core Duo. Тези чипове работеха с по-ниска честота – около 2 GHz, произвеждаха се чрез 64 нанометров технологичен процес (вместо 90 nm) и процесорите се получиха много хладни. Когато Intel се убеди в това, само след година представи на пазара линията Quad, в които под капачката са поставени два кристала Duo – тоест, 4 пълноценни ядра.

AMD трябваше някак да се задържи на пазара. Да се произвежда 90 nm 4-ядрен процесор не е добра идея и тогава AMD съвместно с Nvidia (днес това едва ли би могло да стане), представиха 2-процесорната система Quad FX с два двуядрени процесора Athlon 64 FX. А от своя страна AMD създаде чипсета nForce, който даваше възможност на тази система да работи. И още, промени драйверите на своята 8000 фамилия, за да могат нейните видеокарти да работят в тази странна конфигурация. Съвсем необичайно решение с два процесора на една дънна платка, което в днешните домашни персонални компютри не се използва.

 

Intel SkullTrail

Intel реши да не изостава от доста странното решение на AMD и също предложи двупроцесорно дъно, но с процесорите Core 2 Extreme QX9775. Това са 4-ядрени чипове с тактова честота 3,2 GHz, 12 MB кеш от второ ниво и с възможност за 4-канална работа с DDR2-800 оперативна памет. Цената на това чудо се получи няколко хиляди долара, а целесъобразността е съвсем ниска, понеже през 2008 година нямаше особена необходимост от 8 потока. Но това е първата пълноценна 8-ядрена десктоп система.

 

AMD Phenom II x4 42 Black Edition TWKR

Да се върнем две години назад, когато Intel представи своите първи двуядрени десктоп процесори – Core Duo. Тогава AMD бе зле – набързо създадените Phenom от първо поколение имаха неприятен бъг, водещ до нестабилност в работата на цялата система. AMD пусна пач и проблемът изчезна, но това понижи производителността и потребителите станаха още по-недоволни.

Само след година AMD се реабилитира с процесорите Phenom II, които бяха от ранга на Intel Core 2 Duo. Именно тогава AMD реши да рискува и представи процесорите Black Edition – най-внимателно подбрани Phenom II с отличен овърклокърски потенциал. При тактова честота 2 GHz, тези чипове достигаха 6 GHz (рекордът с течен азот е 6777 MHz). По този начин AMD показа, че също може да прави добри процесори.

 

Intel Core i3-7360X

Последните процесори в този обзор са със сокет LGA2066. Това са 18-ядрени процесори, а най-странното в тази процесорна фамилия е, че Intel подготвя двуядрен процесор с LGA2066 сокет. Това за 2К17 времената е някак прекалено. Характеристиките не са нещо особено – 2 ядра с тактова честота 4300 MHz и поддръжка на HT. Няма графично ядро. Топлинният пакет е същият, като при 4-ядрените чипове – 112 W. Цената на този процесор е около $220 и не се знае за кого е предназначен и кой ще го купи. Но навярно все още не всичко е известно.