|
В рамките на тазгодишния Mobile World Congress в Барселона, българският телекомуникационен оператор Макс представи пред широката публика гласовата услуга Voicer. На щанда на един от водещите производители на комуникационни решения GENBAND екип на компанията, начело с главния технически директор разказа някои доста интересни неща, а освен срещата ни в Барселона, г-н Андрей Расийски обеща да даде и специално интервю за читателите на Kaldata, което след среща помежду ни в България, днес публикуваме. Месец след Световния мобилен конгрес в Барселона, ще припомните ли на нашите читатели какво беше вашето участие там? Какво представихте и какви бяха отзивите? На MWC бяхме поканени, за да покажем нашия гласов OTT продукт Voicer от партньора, с който сме го разработили - GENBAND. Поканата дойде след годишната среща, която имахме с Fring алианса, малко по-рано тази година в Истанбул. Тъй като Voicer е напълно завършен продукт, предлаган комерсиално, потенциалните участници във Fring алианса, за който предстои официалното подписване на договор, бяха впечатлени от нашия продукт и ни поканиха да го представим на техния щанд по време на Световния мобилен конгрес в Барселона. Според информация от GENBAND продуктът, предизвикал най-голям интерес на щанда им, е именно Voicer, за което получихме официалното им признание. Доста хора от водещи телеком оператори минаха и се поинтересуваха за Voicer. В Барселона обявихте или по-скоро загатнахте за официалното създаване на т. нар. „глобален алианс”между различни оператори и техните приложения за разговори, което може да доведе до безплатни международни разговори сред много широк кръг потребители. До каква степен е постижим той в близко бъдеще – що се отнася до технологиите, които трябва да се използват и отделно ще споделите ли с нашите читатели повече за регулациите, с които трябва да се съобрази той? В основната на този алианс са няколко прости факта. От една страна Over The Top приложенията имат вече над 6 милиарда даунлоуда в двата апликейшън стора. Има тенденция, която никой не може да промени – тя е налице. Хората използват OTT приложения все повече и повече. Това принадлежи към феномена disruptive technology – нещо, което предполага съществена промяна на съществуващите бизнес модели. Това е тенденция, която нито може да бъде предотвратена, нито да бъде спряна от желанието на една или друга група пазарни субекти – телекоми, производители на оборудване и т.н. Това е нещо, което се случва. Fring алиансът всъщност е една идея да се даде възможност на операторите да се възползват от този феномен. Големите и традиционни телекоми стоят малко встрани от тази тенденция. Те непрекъснато се оплакват, защото им се струва, че OTT играчите се опитват да ги превръщат в прости доставчици на свързаност, а „черешката на тортата” я обират именно пак същите ОТТ доставчици, чрез услугите си. Fring алиансът се опитва да изработи иновативен бизнес модел, който да е полза за всички, а създаването на федерация е само първата стъпка. Събират се телекоми от цял свят, решили, че е хубаво да имат OTT приложения и първото нещо, което могат да направят, е през една облачна услуга (Kandy Cloud) и услуга (подобна на Voicer), да могат да дадат възможност на своите клиенти да говорят едни с други. Технологично нещата се случват чрез общата облачна услуга, а в основата на всички приложения е един и същи код. В този Алианс ще могат ли да влизат други подобни решения? Да, това исках да кажа – това е само първата стъпка. Искаме операторите да споделят помежду си кодове на различен по тип приложения. Например – ако Макс разработи решение за паркиране, а друг, да речем китайски оператор, прояви интерес – той да може да им бъде предоставен при определени условия на база на взаимното членство. Това са т. нар. микро-приложения. А има и още нещо – макро приложенията, разработвани от самия алианс, които в глобален мащаб ще се предоставят на членовете. Идеята, която споменахте на Конгреса за въвеждане на приложение за мобилни разплащания е чисто българска, или предоставена по този начин услуга, която вероятно ще видим скоро? Мобилните разплащания в цял свят набират все по-голям мащаб. На срещата ни в Истанбул тази годината имаше един много интересен пример за филипинските прислужнички в Хонг Конг, които превеждат постоянно пари, след което пишат на близките си през социалните мрежи, че вече са го направили. За превода на парите освен чисто финансовата услуга има и някакво известяване. Не може ли това да е едно и също? Защото не са малко хората по цял свят, които превеждат пари. А кога ще има нещо подобно в България? Да, има стъпки у нас. Ние разглеждаме разработването на такъв продукт, като включително имаме разговори с финансови институции, тъй като паричните потоци са чувствителна тема, над която всички държави искат да имат контрол. Това е продукт, свързан с регулации. Можем да направим прогноза, че у нас български потребители ще могат да си превеждат пари през мобилни приложения, в обозримо бъдеще. 
А за третото нещо, за което ни разказахте в Барселона – приложението за паркиране. Става въпрос за разплащане само, или за нещо по-голямо? О, да – става въпрос за нещо по-голямо. Тук има два аспекта – от една страна има три страни – мобилният оператор, фирмите за градска мобилност и потребителите. В момента това, от което се оплакват компаниите за градска мобилност, е че си взимат много бавно парите – защото има технологично време, докато човек плати сметката си, след това докато мобилният оператор плати дължимото и т.н. Това, което ние предлагаме, ако го интегрираме с портфейла на Voicer, е да си взимат моментално парите – от наличните в мобилния портфейл на потребителите. По отношение на функционалностите – в момента всяка „синя зона” има различен номер, а единственият начин да се разбере е, ако търсиш по табелите номера, указания и т.н. Едно от нещата, които предвиждаме, е тези неща да бъдат решени в интерфейса на приложението. Системата също така ще може да ви насочи къде има свободни места, на които да можете да паркирате. За това приложение вече има интерес от различни компании от Fring алианса, а в България приложението ще си е отделно – просто ще използва портфейла на Voicer. Като говорим за Voicer – какви са впечатленията ви – хората ползват ли го активно? Да, броят изговорени минути се увеличава всеки месец. Друго, което мога да кажа, е, че ние непрекъснато работим за подобряване стабилността на платформата с Fring и GENBAND. Приложението вече работи много по-стабилно. Имате ли наблюдения когато Voicer се използва през 3G мрежите на други оператори? Работи ли добре приложението в мрежите им, или е необходима 4G мрежа или Wi-Fi? Въпросът е в това дали самата мрежа е натоварена. Изискванията на Voicer не са никак високи, той може да работи спокойно и на EDGE. Ако мрежата на някой друг оператор, през която се опитвате да го ползвате, е натоварена, то тогава се наблюдава забавяне. Трябва да има нормално работещ интернет достъп. При подобни проблеми със запълване на капацитета на мрежата бихте имали проблем при разговори, гледане на видео, слушане на музика и т.н. 3G мрежите са по-неподходящи от 4G за видео. А 5G мрежите? Какво мислите за тях? В Барселона вече втора година подред се говори за следващото поколение? 4G са бързи, но май няма да доставят необходимия капацитет за пренос на виртуална реалност, интернет на нещата и т.н.? Като цяло разликата между поколенията е в скоростите и време закъсненията. 5G мрежите са с 10 пъти по-високи скорости от съществуващите. Вече има 4G крайни устройства, които предлагат до 650 Mbps downlink дори. При 5G има някои други неща, които трябва да се вземат предвид. Там стандартите ще се завършат чак през 2018-а, като първите комерсиални реализации ще са чак 2020-а. Освен самите стандарти проблемът е спектърът. Виждате каква е ситуацията в България. В повечето европейски страни са достъпни 700, 800, 900, 2100, 2600 MHz. При 5G мрежите говорим за ресурс под 5GHz. А в България? Ние бяхме последната държава, която направи LTE като технология в Европа. В България за наше най-голямо съжаление достъпни са само честотните диапазони на 900 MHz, на 1800 МHz и на 2100, където има свободи 15 MHz, както и на 2600, където никой не е проявил интерес. Два от основните честотни диапазони са абсолютно недостъпни – заради военни и цифровото разпространение (700 и 800 Mhz). Ние още на ниво регулация изоставаме от останалата част от Европа по отношение на създаване на условия за развитие на мобилните комуникации, защото това е само и единствено в прерогативите на държавата – тези честоти да са свободни. А нещо повече – има изискване на европейската комисия тези честоти да бъдат освободени. Защо тези двата диапазона са толкова важни? Те дават възможност за национално покритие. При тях можете да изграждате инфраструктура с ниска инвестиция. Ако ние искаме да изградим мрежа на 1800 MHz ще трябва да инсталираме 40% повече базови станции от който и да е от другите оператори, за да постигнем същото. Въпросът с LTE Advanced е не толкова технологичен, колкото регулаторен. Ако КРС осъществи това, което е замислено сега за разпределението на честотите, както е планирано в момента – единствената опция, която ще остане за LTE Advanced, е Carrier Aggregation. Ако ние имаме възможност на 1800 MHz да получим последователен спектър от 20 MHz, можем много лесно да пуснем тази технология. За да се постигне това, е хубаво подреждането на операторите да е последователно – голям – малък – голям – малък и т.н. Да се случи това, обаче, вече е малко вероятно. Което ни праща в следващия сценарий – да използваме по 10 MHz от 1800 и 2100, където идват други проблеми. На първо място, за да може да се ползва такава мрежа, крайното устройство на потребителя – смартфонът му – трябва да е Cat 6. В момента няма такова устройство по-евтино от 700 лв. Това ще забави развитието и възможността хората да се възползват от такава мрежа, дори тя да работи. Изтиквайки ни в тази посока, регулаторът обрича пазара на догонващо развитие спрямо Западна Европа и САЩ. Има втори проблем, свързан с допълнително инвестиране в мрежите. Когато даден оператор развива радио мрежата си, той използва Single Ran технология. Това означава, че строейки една базова станция, определена за една честота, той има възможност да пусне всички възможни технологии на тази честота. Когато трябва да добави втора честота, трябва да сложи втори радио юнит. Ако ние искаме да направим като оператор Single Ran на две честоти, то трябва да оборудваме всички свои базови станции с по още един радио юнит. Двете неща, в комбинация ще оскъпят и следователно – забавят навлизането на LTE Advanced. Тези проблеми не съществуват при използване на последователни честоти от спектъра, а при Carrier Aggregation, който ще се наложи при предложеното разпределение на честотите. А решението? Много просто. Само едно административно решение. С което всичко ще е по-евтино и ще се случи. Подредбата на операторите в спектъра. Тогава възможни ли са повече колаборации? При сегашната подредба Мтел – Теленор – Виваком – Булсатком – Макс, единствената логична комбинация за пускане на LTE Advanced, без Carrier Aggregation, е между Виваком и Булсатком или между Булсатком и Макс. Ако сега не си сменим местата и не се наредим както трябва, няма да стане – само сега може това да стане без необходимост за изключване на мрежи, за да има преместване. В този ред на мисли, кога ли ще си говорим в България за 5G мрежи? О, изобщо не бих се ангажирал с подобна прогноза. Като гледам какво се случва с 4G и честотите, ние LTE Advanced не можем да организираме, както трябва, защото сами си пречим, камо ли за нещо друго? Имайте предвид следното – 5G стандартите не са готови от една страна, а от друга е спектърът. Ако направим паралел с фиксираните мрежи – тук е точно обратното – не сме на едни от първите места в света, а се влачим. България е последната държава, създала LTE мрежа, на фона на това, че сме първенци във фиксираните – това означава че имаме потенциал. Регулацията трябва да се измести повече в конкуренция, базирана на услуги, а не на инфраструктура. Погледът към всяка европейска страна ще ви покаже, че има по няколко мрежи, но много повече оператори, тъй като техните регулатори са дали възможност са споделяне на тези мрежи – тук не е така. Фокусът трябва да е върху споделяне на инфраструктура. Тогава операторите ще се съсредоточават именно върху услугите и клиентът ще е много по-доволен. Ако това нещо се случи ще започне да се отговаря все повече на нишови интереси на потребителите – повече услуги, приложения и т.н. В момента всеки един оператор е фокусиран върху инфраструктура и се бори за възвращаемост, а не се опитваме да достигнем до ниши на пазара, които могат да бъдат адресирани към най-различни потребители. За да се случи това, разходите за изграждане на мрежа обаче трябва да бъдат намалени. |
