500 000 големи 12-метрови параболични огледала са разположени на 800 реда, като цялата инсталация добре се вижда от Космоса. Неотдавна НАСА публикува фотографии на съответния участъка на пустинята преди поставянето на огледалата (24.12.2013 година) и след тяхното поставяне (14.12.2015 година).
Noor I е първата фаза на това гигантско строителство и е първият от трите фрагмента на бъдещата слънчева електроцентрала. Заедно с Noor II (200 MW, финансиране 810 милиона евро) и Noor III (150 MW, 645 милиона евро), целият слънчев концентратор ще генерира 510 MW електричество. Строителството на Noor II и Noor III вече започна.
В станцията се използва специално термално масло (heat transfer solution, HTF), което се нагрява до 393°C и изстива за 7-8 часа, които са достатъчно за нощно време или при наличието на облаци.
В окончателния си вид слънчевият хъб ще има площ от 2500 хектара - повече от мароканската столица Рабат.
Към 2020 година Мароко възнамерява да получава 42% от необходимото за страната електричество от слънчева енергия и значително да съкрати използването на нефт и нефтопродукти. Ако проектът се окаже напълно успешен, то Мароко може да снабдява Европа с електрическа енергия.