|
Hi-Res Audio – този термин в последно време набира все по-голяма популярност и дори да не сте сред най-запалените меломани, то със сигурност сте го срещали неведнъж през последните години. Част от новите устройства имат малък, но отличителен жълт знак, който веднага прави впечатление и ги отличава от останалите продукти. 
Какво всъщност ни носи новата технология, имаме ли нужда от нея и как да я ползваме пълноценно? Именно на тези неща ще намерите отговор в следващите редове.Желанието за по-качествена картина на екрана, независимо дали става въпрос за телевизора ни или монитора от доста време вече е изяснено – всеки търси оптимална резолюция, размер и цветове, но какво става със звука? Дали там нещата са същите? Какво точно е Hi-Res аудио и можем ли да го наречем IMAX-а на музикалния свят? Кратка история Въпреки че бихте сметнали Hi-Res Audio за нещо ново като понятие, то нека уточним, че висококачественият и некомпресиран звук е познат на професионалистите, преди още музикалната индустрия и най-вече разпространението й във всевъзможни устройства да стане така масово. Още преди близо 20 години, когато на пазара излизат първите МР3 плеъри, звукът се ползва без компресия от професионалисти и любители, но пазарът в последствие прави завой, нещата тръгват в друга посока. И така за доста време, стигайки до днес, когато отново желанието за повече качество в звука, не само за количество става водещо. „Праистория” Всичко започва много по-отдавна. Със създаването на първия компютър се зародило и нуждата за възпроизвеждане на звук. В началото това било невъзможно, но още през 1962-а се появява Sound Interface Device, 3-гласов синтезатор, използван в някои от компютрите по това време. По-късно в развитието на цифровото аудио се включват още много фирми, докато през 1987-а AdLib пускат на пазара първия масов аудио продукт за РС – “Adlib Music Syntesizer Card” (ALMSC) – звукова карта с Yamaha OPL чип, базиран на DX7 синтезатор. Следващата стъпка дължим на Creative Labs, които създават Sound Blaster. Той е съвместим с AdLib, но същевременно предлага 8-битов РСМ канал , който може да просвирва цифровизирани семпли, което революционно повишава качеството. Със следващите модели на звуковата карта се въвежда 16-битовия стерео звук, вътрешни връзки за CD-устройства и най-важното: звукозапис. Това дава шанс на компютрите да се превърнат в машини за създаване на музика. По-късно различни компании развиват разнообразни технологии, стигащи до Open Format VST (Virtual Studio Technology) и ASIO драйвери, които позволяват стабилна и бърза комуникация с аудио интерфейса и превръщайки компютъра от края на 20-и век в ядро на студийната работа по генериране, запис и редактиране на звук. 
Всичко в крайна сметка постепенно започва да се свежда до аудио кодеците – алгоритмите, с които се преобразува звуковия запис във файлове, които в последствие да слушаме от своето устройство. Най-известният алгоритъм - МР3 - със сигурност ви е познат. Той позволи на музиката да завладее мрежата и да стане лесна за споделяне. Една песен се превърна в само няколко мегабайта, а това бе идеално за разпространението. Не обаче и за качеството. С времето привикнахме да слушаме такава музика и като че ли спряхме да правим разлика между стойността и пълнотата на самия звук, игнорирайки разликата. Със сигурност ще я усетите обаче, ако чуете една и съща песен като МР3 и Hi-Res Audio файл. Разликата между МР3, CD и 24-ибитовото аудио Погледнато преди всичко от потребителска, а не толкова от професионална гледна точка, нещата са доста по-прости. Цифровото аудио започва да се налага масово чрез дисковете още от 80-те. Зад тях стои Compact Disc Digital Audio, патент на Sony, в който за първи път се обръща сериозно внимание на високото качество на звука в домашни условия. Този носител, който не малко хора ползват и днес, предлага добър звук, мобилност, но на практика и ограничено пространство – 10-20 песни за 700МВ. Технологичните параметри на компакт-диска показват, че записа на музиката на 44 kHZ и 16 бита се възприема добре от човешкия слух, което дълго време го правеше лидер на пазара. 
Заради бумът на интернет обаче, желанието за събирането на много повече музика на едно място, по-късно най-популярният формат, актуален и до днес става МР3 – той прави споделянето доста по-лесно, макар и с много по-голяма компресия, свързана неизменно и с по-лошо качество. Опитите за създаване на възможности за слушане на музика с по-високо качество от страна на компаниите на практика никога не са преставали. През 99-а отново Sony патентова Super Audio CD (SACD), което побира музика на високо качество около 4 пъти повече от стандартното CD, но това отново е малко за повечето потребители, които предпочитат да имат стотици песни с по-ниско качество. 
В наши дни обаче, благодарение на високите скорости на интернет, постоянната свързаност и възможностите на всички налични технологии като цяло, цифровия запис без загуби, или High-Resolution аудио се връща към оригиналните източници на неподправен и реалистичен звук. Въпреки че няма точно определение, прието от всички – за аудио с „висока резолюция” се приемат музикалните файлове на 24 бита/96 kHz и 24 бита/192 kHz. – доста по-качествено от CD и в пъти по-качествено от МР3. Има ли разлика? Може ли да се усети от човешкия слух толкова добро качество на звука, или разликата между това да слушаш или просто да чуваш 
Още с първото пускане на Hi-Res аудио файл през подходящото устройство ще усетите разликата – това е сигурно. Слухът ни, привикнал към ниското качество на музиката, която слушаме от интернет, през компютъра, плеъра, аудио системата, а все по-често и чрез своя смартфон, веднага усеща по-дълбокия и кристално чист звук. Чувството, ако използвате подходящите устройства, е идентично с това да сте да концерт или в зала с живо изпълнение – определено е различно. Формати Има общо шест популярни формата, с които може да се слуша High-Resolution аудио: DSD(DFF). Direct Stream Digital-DFF е професионален формат, използван за създаването на Super Audio CD.DSD(DSF). Direct Stream Digital-DSF е подобен на първия, но подходящ за използване с PC и запис на DVD.WAV. е форматът на некомпресираното аудио, използван в Windows OSAIFF. е аналогичен формат, разработен от Apple.FLAC. е известен като форматът при който има компресия, но без загуби. Той използва специални оптимизации за намаляване на обемите, без да се нарушава качествотоALAC. е аналогичен на предходния формат, но разработен от Apple. Hi-Res Audio екосистемата За да се насладите на наистина качествено Hi-Res Audio са ви необходими три компонента. Освен самите файлове в един от гореизброените формати, ви трябва и устройство, което може да ги „плейва”, използвайки пълния им капацитет, както и подходящо възпроизвеждане от сертифицирани слушалки, аудио колони и т.н.  Качествено аудио съдържание може да бъде набавяно от редица сайтове, директно от мрежата, а сертифицираните „Hi-Res Audio” продукти могат да бъдат намерени лесно в повечето магазини за техника. За съжаление отсъствието на само един компонент срива качеството, което прави Hi-Res Audio за сега едно сравнително скъпо удоволствие. Всеки, обичащ качествената музика обаче, със сигурност ще може да го оцени. Очаквайте скоро да ви запознаем с някои от най-актуалните Hi-Res продукти на Sonuy, възможностите за намиране на такава музика и последните новини, свързани с Hi-Res звука. |
|
