След Фъргюсън: относно ролята на социалните медии днес

	След Фъргюсън: относно ролята на социалните медии днес
	Тази седмица социалните мрежи за пореден път показаха една от своите ползи. Това се случи в САЩ, покрай покрай протестите, организирани заради поредния случай на използването на прекомерна полицейска сила, довела до смърт, и отказа на правосъдието да накаже виновните.Само минути след поредното противоречиво решение на съда, хаштагове, като #EricGarner, #ICantBreathe и #BlackLivesMatter заливат Twitter с призив към хората да излязат по улиците и да изразят гласно своята позиция. Организацията във Facebook също кипи."Скоростта, с която тези демонстрации бяха сформирани и се разраснаха е отражение на интензивния процес на планиране от организатори и активисти, и показва начина, по който социалните медии се превърнаха в ключова тактика за координирането на действията и изглаждане на начина, по който тези протести се случват", пише Джорджия Уелс от WallStreet Journal в материал, посветен на ролята на социалните медии в демонстрациите, последвали трагичните инциденти, свързани с убийствата на чернокожи от страна на полицаи в САЩ, и отказа на съдебните институции да въздадат справедливост."Това би могло да се случи и офлайн, но онлайн, ние може да увеличим тези събирания и да достигнем до хората по-бързо", споделя пред медията Джамила Уилсън, активист и феминистка. Забелязва се също така и все по-добра организация на онлайн активностите. Протестите, последвали отказа на съда да накаже полицая, отговорен за смъртта на Майкъл Браун във Фъргюсън, са организирани много преди да стане ясно окончателното решение на съда, като освен обичайните процеси по организация в социалните мрежи, хората създават и специален уебсайт, в който са посочени местата, където ще се случат евентуалните протести, те създават и страница в Tumblr, която да отрази случващите се в страната протести.Освен това, фотосите, публикувани в същите тези социални мрежи от мястото на събитието, са повод на още повече хора да се присъединят към хората на улицата. "Виждаш, че това не са трима-четирима човека - виждаш хора, демонстриращи из целия град", споделя професорът по журналистика към Virginia Commonwealth University, който преподава журналистика на социалните мрежи. "Преките визуални доказателства, които виждаме в Twitter и Instagram помагат на повече хора да превъзмогнат техните вътрешни пречки, които си поставят, за да не излязат и да протестират". Бившият журналист Антонио Френч научил за протестите от публикация на традиционна медия в Twitter, която определяла демонстриращите като "тълпа", което го накарало да излезе по улиците и да види дали набеждаването на хората е вярно. В един момент, той се превърнал в репортер, който предава на живо в социалните медии. Само за дни, последователите на профила му в Twitter нараснали от 4000 до над 21 000.Социалните медии помагат на много места общността да надигне глас срещу статуквото. Така се случва през 2010 г., когато в Египет се появява страница в социалната мрежа по повод убийството на египетски младеж от полицията, който е публикувал фотоси в Интернет, които уронват престижа на местните власти. Страницата "Всички сме Калед Саид" (We Are All Khaled Said) във Facebook бързо набира множество последователи в страната - движение, което впоследствие води след себе си и т.нар. "Арабска пролет" и свалянето на Хосни Мубарак, дългогодишният президент на северноафриканската държава.Неслучайно в няколко азиатски държави с подчертано авторитарно управление достъпа до социалните мрежи е ограничен.Социалните мрежи бяха в основата и на протестите от площад "Таксим" в Истанбул, предизвикани от спорни градоустройствени планове, които прерастнаха в протест срещу начина на управление на турския президент. Последва атака от страна на турската официална власт, кратковременно блокиране на достъпа до YouTube и Twitter и невъзможност да се ползват DNS-те на Google, посредством които турските граждани заобикаляха стената сложена между социалните мрежи и Анкара."Хората търсят да открият един общ лидер, но не мисля, че някога ще открият такъв човек. Няма и нужда от един-единствен лидер - хората могат да се организират онлайн, да се разберат помежду си, след което да излязат по улиците и да постигнат промяната", заявява убедено Джоузеф Мейтън, блогър, който е правил репортажи от Кайро по време на "Арабската пролет".

	Коментари
	Все още няма коментари