През 60-те години на миналия век американската космическа агенция NASA стартира космическата програма Lunar Orbiter, целта на която бе да се намерят подходящи за кацане места, които след това се използваха от лунната експедиция Apollo. Данните от космическата програма Lunar Orbiter са използвани и за планирането на кацането на модула Apollo-11, с двама души на борда.
Всеки от апаратите на Lunar Orbiter разполага с особен фотоапарат с два обектива. Докато единият заснема повърхност с голяма площ, другият заснема по-подробни детайли на същото място. В проекта е използвана 70 мм лента, която за времето си е можела да даде най-голямо качество на изображението.
Лентата не е стигнала Земята, понеже модулите Lunar Orbiter след завършването на мисията, падали на Луната, както всъщност е било планирано от инженерите на NASA. Но всеки от тях разполагал с автоматизирана система за проявяване, след което изображенията са изпращани към Земята по електронен път. Огромното разстояние и смущенията са влошили качеството на сигнала и изображенията. На Земята получената информация се е записвала на магнитна лента, като са записани над 1500 касети, за които почти всички забравили в продължение на десетилетия.
В началото на века, група ентусиасти, учени-астрономи и инженери, решават да дигитализират тази информация и да се опитат да повишат качеството на изображенията. Използвана е сградата на изоставен Макдоналдс и това е причината проектът да стане известен като McMoon (официалното му име е Lunar Orbiter Image Recovery Project). Крайният резултат, представен в края на миналата седмица, е доста добър.