Студентите от четвърти курс на университета в Торонто със специалност "Информатика" явно са харесали магическата красота на фракталите или може би не са могли да повярват, че тяхната структура се повтаря до безкрайност. Те съставили алгоритми за пресмятане на няколко фрактала и ги стартирали на суперкомпютъра Blue Gene/Q, като използвали интересната идея за увеличаване на мащаба с всеки кадър. В крайна сметка са се получили няколко клипа с необичайна красота.
Оцветяването на точките в Манделбротовото множество става по стандартния начин: по броя итерации, след които точката отива в "безкрайността" или от програмна гледна точка - на определено разстояние от нулата. Максималният брой итерации в този експеримент е ограничен до 3000. По този начин, за изчисляването на всеки кадър са необходими около 3 милиарда итерации.
Фракталите по принцип са красиви, но ефектът на мащабирането придава особен чар. Авторите оприличават мащабите на изчисленията по следния начин: "това е все едно да погледнеш от орбита морските и океанските брегове, след това да се приближиш 100 пъти до височината на птичи полет и да видиш почти същата картина, след това да увеличиш мащаба до отделни камъни, след това до отделни песъчинки, до молекули и така нататък чак до квантовите флуктуации, при които се появяват и анихилират субатомните частици". Всъщност, според една от теориите, нашата Вселена се е появила от вакуума благодарение на подобна флуктуация.