Тези дни се появи ново
доказателство, което подкрепя дългогодишната теория, според която живота на Земята се е зародил на Марс.В реч пред участниците в годишната
конференция на Goldschmidt в четвъртък, професор Стивън Беннер (Steven Benner) от Института за науки и технологии Вестхаймер (Westheimer Institute for Science and Technology) заяви пред геохимиците, че окислена минерална форма на елемента
молибден, който се предполага, че играе ключова роля в зараждането на живота, би могла да съществува на Марс, но не и на Земята. По думите на Беннер, тези условия, които благоприятстват зараждането на живот, може все още да съществуват."Молибденът би могъл да повлияе на зараждането на живота само, ако е силно окислен", обяснява ученият. Tази форма на молибден не би могла да е в наличност на Земята при зараждането на живота, тъй като преди три милиарда години на повърхността на Земята е имало твърде малко кислород, а на Марс е имало достатъчно. Това е още едно доказателство на теорията, която подкрепя вероятността животът на Земята да е "донесен" от марсиански метеорит".Професорът привежда в подкрепа на тезата си и два от четирите парадокса, които пречат на учените да повярват напълно в теорията, че живота е започнал именно на нашата планета."Парадокс на смолата" (Tar Paradox): заредени с енергия и оставени в свободно състояние, органичните молекули преминават в състояние на сложни смеси, един вид "асфалти", които са по-подходящи за павирането на пътища, отколкото подкрепянето на дарвиновата еволюция. Всеки от сценариите, които разглеждат произхода на живота изисква органичните материали да избегнат тази деволюция, за да се спази дарвиновата теория за съществуването, според която репликирането с несъвършенства - несъвършенства, които могат да бъдат наследени - позволява естествен подбор, което е условие да не се стигне до "засмолен" край. "Ако вложите енергия в органичен материал, то той се превръща в асфалт. Не в живот", обяснява Бенер. "Без достъп до дарвиновата еволюция, т.е. без да имат възможността органичните молекули да се репродуцират и създадат потомство, които на свой ред са репродуктивни - органичната материя, която е обливана от енергия (от слънцето и геотермалната топлина) ще се превърне в смола. Нашата планета в началото е била богата на органичен материал - въглеродни вериги, водород и азот, които са смятани за фундамента на живота, но ако вземем предвид Парадокса на смолата, тези органични материали е трябвало да се превърнат в асфалт", обяснява
Бенер. "Въпросът е: как е възможно тези органични материали на младата Земя да избегнат своята "асфалтена" съдба и да се насочат към дарвиновата версия за нещата?"."Парадокс на водата" (Water Paradox): смята се, че водата е жизненоважен фактор за съществуването на живота. Такива важни елементи са и биополимерите, РНК, ДНК и протеините. "Според този парадокс, приемайки, че живота не може да се формира без наличието на вода, ако органичните материали успеят да избегнат асфалтената си съдба и се придвижат към осъществяването на дарвиновата еволюция, то няма начин да бъдат събрани тези фундаменти във водна среда. Те (фундаментите на живота) стартират с генетични полимери - добре познатият ни ДНК и по-малкия му "приятел" РНК", обяснява Наташа Гейлинг от блога на Smithsonian. "Според специалистите, РНК е първия генетичен полимер, съдейки по ключовата му роля, която играе в създаването на други органични съставки. Той е ключа към рибозома, основния строителен материал на протеините и няма съмнение, че РНК се е появила преди появата на протеините", обяснява Беннер и обяснява, че оформянето РНК в дълги вериги не може да протече във водна среда. "Повечето хора смятат, че водата е жизненоважна за живота, но много малко осъзнават колко корозивна е тя. За РНК тя е извънредно корозивна - връзките няма как да се формират във вода, а с това ще спре създаването и на дълги връзки"."Спасението" от тези парадокси за Беннет може да се е извършило с две много важни групи минерали. Първата от тях са бораксовите. Бораксовите минерали, които съдържат бор не позволяват на жизнените фундаменти да се превърнат в смола. Борът, като елемент търси електрони, за да може да запази едно стабилно състояние. Той намира електроните в кислорода и заедно - борът и кислорода формират минерала боракс.Втората група минерали е тази, която съдържа молибдат - смес от молибден и кислород. Молибденът - повече известен със споменаването си в "Пътеводител на галактическия стопаджия", отколкото с някакви свои значими особености, оказва решаващо значение, тъй като приема карбохидратите, които борът стабилизира, бива привлечен към тях и предизвиква реакция, която ги пренарежда в рибоза - "р"-то в РНК.Борът и молибдатът обаче са били изключително редки на младата ни планета. Молибденът в молибдата се е нуждаел от кислород за своята стабилност, а такъв според науката тогава е имало малко на Земята. Връщайки се на бора и водния парадокс, то може да се заключи, че на него му е било изключително трудно, ако не и невъзможно да се прикрепи и да направи връзки с органични молекули, имайки предвид това, че той се разтваря във вода и това, че Земята по това време е бил един своеобразен "воден свят". Не е стоял така въпросът на Марс обаче. Макар и да е имало вода на Марс преди три или четири милиарда години, тя не е било в такова изобилие, както на нашата планета и вероятно това е позволило - приемайки наличието на места със силна концентрация на бор и молибдат - формирането на дълги връзки РНК. Не на последно място, преди четири милиарда години атмосферата на Марс е съдържала много повече
кислород, отколкото е имало на Земята, а скорошни проучвания на марсиански метеорит
показаха, че борът някога е съществувал на Марс.Беннер споделя, че макар и сушата да е било фактор за формирането на живота, то тя не е полезна за поддържането му. Теорията му е, че след удар на метеорит в Червената планета в космоса са полетели части от планетата и материали, отговорни за възникването на живота и тези материали са достигнали нашата планета.
