Американската космическа агенция NASA планира да изстреля през следващата година в космоса гигантско, ултра - тънко слънчево платно. Целта на проекта е да бъде установено, дали е възможно да се използва енергията на слънчевия вятър, за да се обезпечи транспортирането на космически кораби.
Всъщност концепцията за слънчевите платна съществува от векове. Още през далечната 1610 г. един от пионерите в астрономията - Йоханес Кеплер - е наблюдавал начина, по който слънчевият вятър влияе на опашките на кометите и дори е предположил, че е възможно той да бъде използван за придвижване.
През 2010 г. японската космическа агенция Jaxa изведе в орбита слънчевото платно Ikaros, което след това беше насочено към Венера. Неговата площ беше 200 кв. метра. Сегашният проект на NASА се нарича Sunjammer и се ръководи от калифорнийския производител на космическо оборудване L'Garde.
Името на проекта идва от едноименната книга на Артър Кларк, описваща живота на разработчика на космически платна Джон Мертън. Той създава "слънчева яхта", способна да развие скорост от 2000 мили в час за един ден, задвижвана единствено от слънцето.