Данъчната сага между Apple и Вашингтон продължава

Тези две седмици не бяха въобще спокойни за медийния и технологичен свят отвъд океана. Първо гръмна скандала с подслушваните от Вашингтон журналисти от Асошиейтед Прес, след това стана ясно, че служители на Bloomberg са се възползвали от достъпа си до личните панели на големи американски компании и инвеститори, шпионирайки важна информация, която не е била предназначена за външни погледи. Отделно от това, няколко независими източника разпространиха новината (дали пък наистина е нещо ново?!), че Skype, или по-точно Microsoft чрез Skype шпионира потрбителите си. За капак на всичко дойде и разкритието (и отново: сега ли пък наистина го откриват), че Apple и други компании използват вратичка в американското законодателство и избягват плащането на корпоративен данък вкъщи, който между другото е един от най-високите в света - 32%, като използват различни скрити механизми - къде легални, къде не, за да плащат значително по-малко от това, което печелят.

За какво става дума? Първият ход бе от страна на Apple и Тим Кук, който повдигна въпроса за особеностите на данъчната политика на САЩ. Следващият ход бе от страна на Вашингтон и по-точно от оглавяваната сенаторът на Мичиган Кен Левин Постоянна подкомисия по разследвания към Сената на САЩ (Senate Permanent Subcommittee on Investigations), която разкри, че за изминалата 2012г. компанията е избегнала плащането на данъци в размер на девет милиарда долара (Apple е по думите на самия Кук "един от най-големите данъкоплатци в страната", като за миналата година платените от Apple данъци се равняват на $7 млрд.).

"Вратичката"

През 80-те години на XXв. Ирландия съвсем не е това, което е днес. Страната е раздирана от социални и политически кризи, липса на инфраструктура и работни места, което кара младите ирландци масово да емигрират. Това е преди повече от 30 години, когато властите в страната подготвят радикални мерки, които да избавят страната от колапса, в който се намира. Една от тези мерки цели привличането на чуждестранен капитал, като за целта се установяват минимални данъчни ставки за компаниите, които искат да стъпят в Ирландия. И Apple откликват на призива.

Графство Корк също. Общината е една от най-бедните в Западна Европа по това време, като от основният поминък - гледането на овце е останал само спомен, а затварянето на фабриката на американския автомобилен гигант Форд е оставило дълбока рана на пазара на труда в областта. Всъщност драстичната мярка, която предприема ирландското правителство по онова време се състои в данъчна амнистия от 10 години за всяка новодошла отвън компания (всъщност данъчната амнистия води началото си от по-отдавна).

Това е предложение, на което Apple не могат да устоят. Влизайки в Европейската икономическа общност (предвестник на Евросъюза), Ирландия е задължена да премахне нулевата данъчна ставка, но въпреки това, тя остава една от най-ниските на Стария континент - 10%. Джон Скъли, изпълнителен директор на компанията от 1983 до 1993 разказва, че Apple е първата технологична компания, която отваря производствени мощности в страната. Но освен данъчен рай, Ирландия предлага на компанията и нещо друго - изключително евтина работна ръка.

Но да се върнем на данъците. Посредством различни законови механизми (Apple не прекрачва рамките на данъчното законодателство, нито на Ирландия, нито на САЩ) и сложни прехвърляния и сключване на взаимни договорености и облекчения между ирландския клон на компанията и компанията-майка в САЩ, сметката излиза и то перфектно. Но огромна роля изиграва данъчното законодателство на САЩ и възможните "вратички" в закона, а не на последно място рамо дава и Вашингтон и Комисията по вътрешни доходи на САЩ (Internal Revenue Service) (тук също няма, каквото и да е нерегламентирано действие). Данъчната ставка по това време, което плаща компанията - 0.2%.

През 90-те обаче данъчния рай за Apple свършва и на тях им се налага да се справят с плащането на непосилния данък от 4%. През 1992г. компанията решава да мине в аутсорсинг сферата и да изтегли почти всичко в Сингапур, които по това време от своя страна обявяват "данъчна ваканция" за новодошлите, като по този начин заплашват да изхвърлят стотици ирландци на трудовата борса.

Дъблин се решава на една последна стъпка и на свой ред използва "вратичка в закона" този път на европейското законодателство, за допълнителни облекчения насочени към Apple. Подробности по сделката и механизмите не са разкрити и досега, но американската компания остава в страната. От 1996г. Ирландия официално облага компаниите с 12.6% корпоративен данък, макар и неофициално чуждите компании да пренасочват капитал към офшорни оазиси като Бермудите и така парите, които плащат на ирландската държава са понякога в пъти по-малко.

Мистър Кук отива във Вашингтон

Тази седмица Тим Кук се яви пред Постоянната подкомисия по разследвания към Сената на САЩ във Вашингтон и заяви ясната си позиция по въпроса като припомни огромните данъци, които компанията плаща в САЩ и твърдото му убеждение, че Apple не са сторили не просто нищо незаконно, но и не са се възползвали по манипулативен начин от някои недъзи в корпоративното данъчно законодателство на САЩ, като отрече съществуването на офшорни клонове на компанията. Според сенаторите обаче нещата са малко по-различни, като Джон Маккейн заяви, че макар и да признава, че Apple са сред едни от най-големите данъкоплатци в страната, то компанията и е сред една от най-големите, които избягват плащането на данъци.

От своя страна Левин сподели данни от разследването над компанията, които сочат, че от 145-те милиарда долара с които Apple разполагат, 102 млрд. долара се намират извън границите на страната. Левин обвини компанията, че на шефовете й не е стигнало данъчното щастие, което я в споходило с ирландския й романс, но са създали и офшорни клонове на компанията държащи десетки милиарди долари и в същото време те не са данъкоплащащи никъде.

От Apple се защитиха отричайки тези обвинения, като бе уточнено, че значителна част от кеша на компанията е извън пределите на САЩ, понеже Apple продават по-голямата част от продуктите си извън страната и тези пари се облагат от държавите, в които се намират.

Ясно е, че в следващите седмици предстои интригуващо продължение на историята. Но Apple не е единственият грешник възползващ се от тези "вратички" в законодателството. Microsoft, HP, Amazon, Google... примерите са много и едва ли ловът на вещици би изправило недъзите на данъчното законодателство в страната. Именно законотворците са тези, които е нужно да подадат ръка на компаниите и да седнат на една маса заедно, но не с обвинения един към друг, а посредством диалог да намерят решение на проблемите си.