Двеста години преди изобретяването на навигацията чрез радиосигнали мореплавателите са измервали височината на Слънцето и Луната с помощта на секстант. Информацията от тези два обекта е достатъчна, за да се изчислят точните координати в пространството.
Към днешен ден, специалистите на НАСА използват същия принцип за разработване на система за глобално позициониране в космоса. Вместо Слънце и Луна, космическият модул NICER/SEXTANT ще определя направлението към неутронните звезди, координатите и траекториите на които са известни точно. Всеки един от 2000 известни пулсара притежава собствен период на завъртане и сила на магнитното поле, позволяващи създаването на космически аналог на GPS системата.
Обикновеният секстант се насочва към Слънцето и Луната ръчно, а ъгловата височина на светилото се изобразява на специална скала. Щурманът трябва ръчно да намери двете подходящи линии на ъгловите височини в специален справочник и точките на тяхното пресичане.
Космическият модул NICER/SEXTANT на НАСА, разбира се ще работи напълно автоматично.
Системата разпознава източниците на рентгеново излъчване - пулсарите и с помощта на специални отражатели определя посоката към тях. Специалистите от НАСА създават космически модул - автономна навигационна система, която работи без помощ от Земята.