Проблемът с шума в теорията на информацията е известен отдавна: специалистите знаят от какво възниква шумът, от какво зависи количеството му и как да се осъществи борбата с него. Ако приемем, че нашият мозък също е информационна система, то е съвсем естествено да се предположи, че в невронните електрохимични сигнали също има шум. Но изучаването на невронния шум е сложно - мозъкът не е машина, която да бъде отворена.
Изследователите от Принстънския университет в САЩ са публикували в списание Science научна работа, в която е направен опит за описване на причините за възникване на шумове в информационните потоци на мозъка. Логично изглежда, че колкото по-силен шум съпровожда някакви полезни данни, толкова по-трудно става вземането на решение. За да разберат, по какъв начин възникват затрудненията при психично болни хора, учените са провели следния опит: човек от две страни започва да чува специфични щракания с променлива честота, звучащи едновременно отляво и отдясно. Доброволецът е трябвало да каже, от коя страна щракванията са повече (не по-често, а именно повече).
Броенето на щракванията би трябвало да зависи от паметта, в която се записва информацията и от другия дразнител. Шумът би трябвало да възникне именно в тази памет, която е замърсена с друга информация. Но изследванията са показали, че човешката памет работи без създаване на информационен шум и страничната допълнителна информация не оказва влияе върху вземането на решения. Вредният шум не се създава от мозъка, а от самата среда, в която се разпространяват дразнителите. Грубо това може да бъде сравнено с едновременен разговор с няколко души: няма пречки да се води разговор с хора, седящи отляво и отдясно, дори и разговорът да е на различни теми. Проблеми в общуването възникват, ако разговорът се води в някое шумно място.
Учените са получили същите резултати и при опити с плъхове и са направили извод, че явно става дума за някакво базово свойство на мозъка, което не е присъщо само за човека.