Американци искат да търсят извънземна ДНК на Марс
Двама предприемачи, разполагащи със солидни финансови средства заявиха тази седмица, че имат желание да разположат на Марс машина проследяваща ДНК структурите, които е възможно да бъдат открити на планетата в опит да докажат съществуването на извънземен живот.
Във вторник Дж. Крейг Вентер (J. Craig Venter) заяви, че неговият институт и компанията му - Synthetic Genomics ще създадат машина, която да може да открие и извлече ДНК информация от повърхността на Марс в своеобразен опит за откриване на първия геном с извънземен произход.
Отделно от него, Джонатан Ротбърг (Jonathan Rothberg), основател на Ion Torrent, компания специализирала се в проследяване на ДНК структури е съсредоточил усилията си върху разработването на "Лична геномна машина" (Personal Genome Machine), проект сходен с този на Вентер и екипа му.
Ротберг вече заяви своите намерения за това, че иска неговата компания да "стъпи" на Марс. Ротбърг и Вентер имат планове да качат на Марс машина проследяваща ДНК структурите на Червената планета, но поне засега осъществяването на идеята им не изглежда близко. "Убеден съм, че там ще бъдат намерени форми на ДНК", заяви смело Вентер в началото на тази седмица, когато говори пред присъстващите на здравната конференция в Ню Йорк Wired.
Той сподели също така, че работи с изследователи, които вече са започнали изпитания в район в пустинята Мохаве, който наподобява част от повърхността на Марс. Тяхната цел е демонстрация на работата на машина, която ще е способна да изолира самостоятелно микроби от почвата, да извлече тяхното ДНК, а след това да изпрати информацията към отдалечен компютър. Хедър Ковалски - говорител на Вентер - допълни, че опитната система все още не е на 100% роботизирана, обаче.
Отделно от проучванията на Вентер, "Личната геномна машина" на Ротберг бива подготвяна за адаптация към условията на Марс, като част от проект подпомогнат от НАСА, университета Харвард и Масачузетския технологичен институт наречен SET-G или "търсенето на извънземни геноми" (the search for extraterrestrial genomes).
Кристофър Кар - изследовател от Масачузетския технологичен институт, който участва в проекта, заяви, че неговата лаборатория се опитва да намали размерите на машината на Ion Torrent от 30 на едва три килограма, така че тя да може да влезе в роувъра на НАСА. Други тестове, вече са показали начина, по който ще се държи машината при срещата си с марсианската радиация.
НАСА, чийто роувър "Кюриосити" кацна на Червената планета през август, не възнамеряват да пращат друга мисия до Марс до 2018 г., а и поне засега няма никакви индикации, че машината може да се появи на борда на роувъра. "Най-трудно ни е да изпълним изискванията на НАСА", заявява Джордж Крънч, изследовател от Харвардския университет и старши член на екипа на SET-G.
А рисковете при осъществяване на една такава мисия не са малко. Един от тях например е проблемът с микробите.
"Една от причините, за да не се осъществява подобна мисия е в опасността от заразяване на пробите. Прсто никой няма да ти повярва на крайния резултат", заявява Теси Канавариоти (Tessi Kanavarioti), химик, занимавала се с теоретически изследвания по проучване на биологията на Марс и изследвала скалите донесени от Луната през 70-те. Машините за извличане на ДНК структурите са толкова чувствителни, че, мисията би претърпяла пълен провал, ако само един-единствен микроб от Земята попадне в пробата донесена от Марс.
Има и други рискове, разбира се. В една такава мисия, роботът ще трябва да изследва и вземе проби от почвата без човешко ръководство - напълно самостоятелно. Машината по извличане на структурите ще трябва да работи при изключително ниски температури и в една много разредена атмосфера, която е съставена основно от въглероден диоксид. Марсианските гени вероятно са по-различни от тези, които се откриват в земните животински видове, като е възможно да са изградени от съвсем различни химикали.
"Една подобна мисия би имала успех единствено, ако намереното ДНК на Марс има същата структура, като това, което може да се намери на Земята", заявява Стив Бенър, президент на Фондацията за приложна молекулярна еволюция в Гейнсвил, Флорида. Той изпитва силни съмнения, че те биха могли да съвпаднат.
Откриването и проследяването на извънземен живот би било откритие с извънредно значение за науката, а може би и за цялото човечество. То би разкрило отговора на въпроса дали живота на двете планети се е развил по идентичен начин, или дали не се е преместил от едната планета на другата. Предполага се, че преди около четири милиарда години, вследствие на сериозни промени в космическото пространство, двете планети са "обменили" помежду си милиони тонове скали и други материали.
Изследователите на НАСА в момента търсят на Марс доказателства за наличието на вода в далечното минало на планетата, а също така, каквито и да е било следи за съществуването на някаква форма на живот. Молекулите на ДНК обаче не могат да издържат съществуването си повече от един милион години, даже тук на Земята, и този, който ще прати машина за извличане на ДНК структури на Червената планета явно предполага, че там ще могат да се намерят живи микроорганизми.
Тези, които ще поемат големият риск и или ще се провалят с гръм и трясък или ще бъдат признати от целия научен свят са Ротберг и Вентер. Само преди десетина година, Вентер стана известен с частно финансираните си проучвания по проследяването на човешкия геном. Ротбърг от своя страна, придоби медийна популярност чрез проследяването на ДНК-то Джеймс Уотсън - един от хората открили структурата на ДНК. Ротбърг заявява, че те искат най-вече признание - както от научните среди, така и от обществото и допълва, че технологията, с която разполагат е по-бърза и по-ефективна от тази, с която разполат НАСА и другите за осъществяването на една такава мисия.
Вентер отива даже по-далеч и заявява, че ако една подобна мисия има успех, то би могло в бъдеще да бъде направен опит да се реконструират марсиански организми в изолирана лаборатория тук на Земята. Идеята е да бъдат изградени наново техните геноми, след което да бъдат инжектирани в клетка с извънземен произход.Той нарича тази си идея "биологичен телепорт".
Според него страховете на много хора свързани с опасността от "щама на Андромеда" няма как да се оправдаят, тъй като при изследването на едни такива проби ще бъдат взети изключително строги мерки за сигурност.