|
Макар и на нас, обикновените потребители да ни отнема натискането на няколко клавиша и две-три кликания с мишката само, за да публикуваме съобщение в Туитър или да се сприятелим с някого във Фейсбук, за един програмист това може да отнеме писането на хиляди редове код.
Един нов програмен език, обаче - Dog -може да направи по-лесна и интуитивна работата по създаването на всякакви социални приложения - от сайтове за онлайн помощ до такива за виртуални срещи, например. А понеже Dog "използва" и естествен език, то той може да се окаже леснодостъпен и за хора, които не се занимават с програмиране професионално.
Професорът от Медийната лаборатория към Масачузетския технологичен институт (Massachusetts Institute of Technology, MIT) Сеп Камвар (Sep Kamvar), който е създал езика заедно с няколко негови студенти, предполага, че ще може да пусне в следващите месеци езика за първоначално затворено бета-тестиране, а през пролетта на следващата година ще може да предложи и първата официална версия на Dog.
Идеята за самия език се заражда в главата на Камвар, когато за пореден път изпитва разочарованието си от езици, като Java да речем, които не е лесно да управляваш, ако си решил да създадеш код, който да подпомага социалните взаимодействия между хората в Мрежата. Неща, за които е лесно да мислиш на естествен език - като например команда, която известява даден човек за нещо - е нужно да бъдат създавани с мисъл за начина на съхранение на информацията и различните видове комуникационни протоколи. Именно това го кара да седне и да помисли сериозно върху това, с какво може да промени статуквото.
"Наложи ми се да пиша код на ниско ниво на абстракция, вместо да мисля за социалното взаимодействие", разказва Камвар. "Така ми хрумна, че би било интересно, ако се опитам да създам език, който ще ми позволи да пиша на същото ниво на абстракция, на което и мислех".
Така професорът започнал работа по Dog, като си набелязвал специфични проблеми на традиционните езици за програмиране, с които се сблъсквал при опита си да изгради устойчиви социални приложения, което включвало теми, като начините, по които бива разпознавана самоличността на човек, а така също и взаимодействието с него. В търсене на отговор на тези и други въпроси, той излязъл и с конкретно решение - Dog. Така например, за да бъде по-лесно разпозната самоличността на човек, той "превърнал" хората в стандартен тип данни, който езикът би могъл да разпознае, така, както другите езици разпознават текстови стрингове или цели числа. След това, той създал прост синтаксис около тези свои идеи, който ползва естествен език и концентрирал усилията си към малко на брой и ясни команди: питай (ask), слушай (listen), уведоми (notify) и изчисли (compute). Така например един ред в проста програма за получаване на новинарски потоци гласи: "LISTEN TO PEOPLE FROM mit VIA http FOR posts", което кара приложението да наблюдава WWW за обновления идващи от група хора, свързани с MIT.
И независимо, че това може и да бъде направено и с помощта и на друг програмен език, Камвар заявява твърдо, че в друг език, това съвсем не е толкова лесно. Той допълва, че потребителите на езика ще могат да вмъкват функции и от други програмни езици, така че интерактивният дизайн и действията свързани със социалните процеси да могат да писани на Dog, а другите функции да бъдат писани на други езици.
През последната една година, основните задачи на Камвар и неговите студенти са били създаването на компилатор - софтуерът, който обръща написания код в задача за изпълнение от компютъра и писането на експериментални програми на основата на Dog, за да могат да тестват езика в реална ситуация. Една такава програма например се явява Karma - интерактивна социална платформа за обучение, която работи в рамките на широка социална потребителска мрежа. Очаква се, че програмата ще е публично достъпна от следващото лято.
Dog ще е безплатен език с отворен код, така че тези, които работят с него ще могат да го допълват и модифицират, както желаят. Той ще е сървърно ориентиран език, но създателите му вече са започнали работата по версия, която ще е ориентирана към клиента.
Разбира се, че има и хора, които са скептични в успеха на езика на Камвар, подобно на Робърт Харпър - професор по компютърни науки към Университета "Карнеги Мелън", който изследва теорията на езиците за програмиране. Макар и да признава находчивостта на идеята за създаването на език, който е лесен за разбиране от хора, които не се занимават с програмиране, то той не мисли, че създаването на програмен език насочен към социалните мрежи представлява ниша, която си струва да бъде запълнена. Той допълва също така, че ако езикът се сблъска с по-сложни ситуации, а той самия използва стереотипни сценарии, то може да се очаква, че няма да издържи.
Независимо от критиките, Камвар подчертава, че той не разглежда Dog като естествен програмен език, подобен на други, като да речем Wolfram Alpha или Inform 7, но включването на фрази от естествения език ще направи Dog по-лесен за разбиране от не-програмисти, като например дизайнери по управление на интерактивното взаимодействие или продуктови мениджъри в неголеми компании, които често знаят какво искат да бъде направено, но не знаят как и им се налага да чакат софтуерните инженери да правят съответните промени.
Камвар се надява, че Dog ще събуди интереса към създаването на програмни езици, които да са едновременно лесни за учени, но също и така устойчиви и практични за ползване от специалистите. |
|
