Нова мрежова теория разкрива източниците на зарази и други феномени

Начинът по който информацията се придвижва в мрежите е обект на неспиращо удивление на много и различни хора.

Ето защо, физици са разработили една нова наука за мрежите, за да разберат какво всъщност се случва там. Изградените от тях модели, могат по правдив начин да опишат начина по който се разпространяват болести сред хората, начина по който се разпространяват слуховете в социалните мрежи и начинът по който се разпространяват вирусите в Интернет.

С други думи, вземайки предвид местоположението на източника и структурата на мрежата, те могат да предвидят точно как ще се разпространи информацията.

Обратната задача обаче - определянето на източника на информацията веднъж след като тя се е била разпространила - е много по-трудна. Това е така, понеже най-интересните мрежи са толкова обширни, че е невъзможно да бъде установено състоянието на всяка свързваща точка (node) от тях.

Днес обаче, Педро Пинто и негови колеги от ?cole Polytechnique F?d?rale de Lausanne, Швейцария, демонстрираха, че това може да бъде извършено, даже и информацията с която разполагате да се изразява в едва няколко свързващи точки. "Ние показваме, че е абсолютно възможно да се локализира източника, благодарение на проучване на отдалечени един от друг и малко на брой наблюдатели", заявява Пинто.

В демонстрацията на теорията си, те привеждат своя метод, като използват наличната информация за избухването на епидемия от холера в провинция Квазулу-Натал в Южна Африка през 2000-та година. Информацията включва подробна карта на мрежата от водоизточниците в района, посредством които е възможно да се е разпространила заразата и броят на жертвите на болестта в различните общности, част от въпросната мрежа.

"Чрез наблюдение на едва 20% от общностите, ние постигаме едно средно ниво на грешка от по-малко от 4 "скока" между установеният източник и първата инфектирана общност", заявява Пинто.

Това е впечатляващо постижение, но методът може да се натъкне и на някои капани. Един такъв капан може да се окаже нуждата от пълното знание за структурите на мрежите, нещо, което не е толкова лесно, когато става за огромни реални мрежи.

В случая с холерата например, болестта се разпространява по течението на реките, което може да бъде схематично представено сравнително лесно. Но заразата се разпространява, също така, когато заразен с болеста човек се мести от едно географско място на друго и това е нещо, което е твърде трудно да бъде регистрирано.

Друг проблем е, че свързващите точки притежават различно ниво на важност в мрежата, а изборът за тези, които ще бъдат използвани, като репрезентативни при излагане на информацията е важен. И никой не знае, какъв би трябвало да е оптималният избор.

Без съмнение, представеният подход има широки възможности за приложение. Същите техники, които са определили първата жертва на заразата от холера, би трябвало да могат да се приложат успешно с мрежови феномени, каквито са разпространението в интернет-мрежите на компютърен вирус, на новина или на зловредна клюка.