Астронавти: Космосът мирише на пържоли и метал

Мирише ли откритият космос на нещо и ако е така, на какво по-точно? Този въпрос озадачава учените отдавна , но благодарение на информация, идваща от работещите в орбита астронавти, изглежда вече има отговор. И той е много странен.

Няколко души от Международната космическа станция (МКС) описват, че когато колегите им се прибират от мисия в открития космос, се разнася миризма на "препечена пържола", "горещ метал", "изпарения от заваръчни работи"...

Тони Антонели казва, че "определено има миризма, различна от всичко останало". Колегата му Томас Джоунс, който три пъти е излизал в открития космос, описва, че завръщащите се в МКС "носят характерен аромат на озон и леко парлива миризма", нещо, което напомня на серни изпарения, на дим от барут, пише Дневник.

Американската космическа агенция NASA се опитва да възпроизведе тази миризма и за целта е наела химикът Стив Пиърс, разказва американското издание The Atlantic. Целта е при подготовката на Земята да се възпроизведе максимално близка до открития космос ситуация, която да подготви - включително и обонянието - на астронавтите за излизане извън космическия апарат. Според една от версиите за разнасящата се миризма, тя се получава от контакта с въздуха на заредени частици, които попадат на борда при завръщането от работа навън. За по-кратко някои дори сравняват аромата с този около нагорещено барбекю.

Допълнителна информация дава и астронавтът Дон Петит: "Всеки път, когато разхерметизирам камерата, отварям люка и посрещам уморените си колеги в станцията, обонянието ми отчита особена миризма. Първоначално не можех да определя откъде идва. Би трябвало да е тръбите за херметизиране на камерата. Но после забелязах, че миризмата се носи от скафандрите им, от шлема, ръкавиците и инструментите. По-силна бе по тъканите, отколкото от металните или пластмасови повърхности."

Петит обаче допълва, че му е трудно да определи точно на какво мирише космосът. "Сложно е да го опишеш, определено не е обонятелният еквивалент от палитрата, с която описваме храната, например, по начина, по който казваме "Това мирише на пилешко". Най-близкото, за което се сещам, е "метално", едно по-скоро приятно усещане за метал. Напомня ми на летата, когато бях в колежа и ремонтирането с електрожен на машината на един дървосекач. Напомня на сладникавия дим от заваряване. Това е миризмата на космоса."

В интервю за Discovery Space Стив Пиърс разказа преди време, че има няколко компании в района на Ипсуич (на около 80 км от Лондон), които се занимават с разработване и производство на ароматни материали, екстракти и микстури за производители на козметика, санитарни продукти и безалкохолни напитки.

Контактът с NASA осъществил чрез американеца Роб Блаксън, куратор на изложба в Университета на Съндърланд в Северна Англия. "Роб искаше да направи необичайна експозиция - такава, която мирише. Направихме я заедно и тя бе отворена в продължение на месец и половина под заглавието "Ако някога беше съществувало" - изложба на изчезнали и невъзможни миризми. Направихме аромата от косата на Клеопатра, последното меню на осъден на смърт убиец, както и на какво е миришела съветската станция "Мир", разказва Пиърс.