|
Списанието The Economist публикува пространна статия за новите начини за пресмятане на риска от застрахователните компании в САЩ. При оценката на риска за възникване на заболяване се отчита всяка информация, която може да бъде събрана от общодостъпни източници, включително и Интернет. В това има някакъв смисъл, понеже застрахователната сума и застрахователната вноска за хората, водещи здравословен начин на живот са по-различни в сравнение с любителите на алкохола, цигарите и вредната храна.
Теоретично, застрахователното дружество би трябвало да състави възможно най-точния модел с изредени вероятности за възникване на различни болести и, съответно, предполагаемата продължителност на живота на индивида. От тази информация се определят застрахователната вноска и застрахователната сума.
Проблемът е в това, че започва да се използва новомодната технология Data Mining.
Необходимата информация може да бъде закупена от различните маркетингови компании, които съхраняват огромни бази данни за закупената стока от магазините, абонаментите за вестници и списания, глобите за превишена скорост, медицинските разходи, а в последно време и разплащанията по банковите карти. Дори зачестяват случаите на отказ от страна на американските застрахователи от използването на медицински изследвания за някои видове застраховки.
Някои специалисти виждат към какво отиват нещата и горещо препоръчват спазването на базови правила за анонимност. Така например Кевин Пледж (Kevin Pledge), който е председател на Insight Decision Solutions казва, че ако иска да си купи хамбургер, никога не използва банкова или друга карта, чрез която покупката може да бъде проследена и архивирана в някоя база данни.
Може да изглежда невероятно, но какво ще кажете, ако в най-близко бъдеща откажат да ви изплатят застраховката или най-малкото да я променят, ако по някакъв начин проследят, че наведнъж сте си купили сладкиши, алкохол, чипс и цигари с едно влизане в супермаркета? |
|
