Екип от учени от Университета в Токио работят за промяна на модела на взаимодействие между компютъра и човека. Задачата на японските учени - да превърнат обектите, заобикалящи ни в ежедневието, в опростен и интуитивен интерфейс за компютърно управление. И може би нещо от това са постигнали.
Създателите на технологията са си поставили две основни цели. Първо, те искат да принудят човечеството да се откаже от куп ненужни приспособления, които е необходимо не само постоянно да се носят, но и да се зареждат. На второ място, те смятат, че времето, когато хората се адаптират към интерфейси трябва да потъне в забвение: в бъдещето на "повсеместна" допълнена реалност именно компютърът ще се научи да разпознава човешките жестове.
Технически това се реализира по следния начин: В помещението са поставени прецизна камера, проектор и озвучителна система. С помощта на камерата системата разпознава жестовете на потребителя, проекторът е отговорен за възпроизвеждане на интерфейс на избрания обект, а озвучителната система, в съчетание с параметрична антенна решетка, помага за правилното позициониране на звука в помещението.
Презентацията на технологията се състоя по време на изложението Digital Contents Expo – 2011, където създателите на системата накараха да звъни пластмасов банан и превърнаха кутията от пица в лаптоп със сензорен интерфейс.
Разбира се, технологията все още е далеч от съвършенство и дори си няма официално име: разработчиците предпочитат да я наричат Device-free Ubiquitous Augumented Reality System. Но дори и демонстрацията трудно би ни накарала да повярваме, че бъдещето е някъде наблизо.
