Готварската сол подобрява плътността на запаметяване на информация

Изследователи от Сингапур твърдят, че са открили начин да използват обикновена готварска сол за увеличаване на плътността, с която се запаметяват битовете информация върху плочите на хард диска.

Откритието ще позволи записване от 1.9 Tbit/in² до 3.3 Tbit/in², или шест пъти по-голяма плътност от тази на Seagate 4TB, която е 625 Gb/in². Като се има предвид, че днешните хард дискове достигат капацитет от 4TB, на теория, новата технология би позволила записването на повече от 21TB информация на един хард диск.

Тайната на проучването се състои в използването на електронна литография с изключително висока резолюция, при което се създават фини наноразмерни електронни вериги.

Добавяйки натриев хлорид (готварска сол) към проявителния разтвор използван в литографския процес, изследователите са успели да произведат силно дефинирани наноструктури, не по-големи от 4.5 нанометра, без да се нуждаят от скъпи подобрения на оборудването.

Един нанометър е една милионна от метъра. Днешните NAND флаш-базирани твърдотелни дискове използват литографски процеси, произвеждащи вериги с ширина от 25 нанометра; 3,000 пъти по-тънки от човешки косъм.

Метода на „соления проявителен разтвор“ е изобретен от Джоел Янг, учен в Института за материални проучвания и инженерство (IMRE) в Агенцията за наука, технология и проучване (A*STAR) в Сингапур. Янг развил метода за първи път докато бил студент в MIT. Янг и изследователите от Националния университет на Сингапур и Института за съхраняване на данни усъвършенствали техниката за наномоделиране.

По просто казано, наномоделирането събира миниатюрни структури, използвани за съхранение на информация под формата на битове, в по-сгъстено пространство. „Открихме, че битовете могат да се моделират по-сгъстено като намалим броя на етапите на обработка“ сподели Янг в изявление.

Учените използват термина „зрънце“, за да опишат групите битове поставени на повърхността на плочата. „Сегашната технология използва малки зрънца, около 7-8 нанометра, поставени върху плочата на носителите за съхранение“ добави Янг. Но един бит информация се запаметява в група от тези зрънца, а не в едно отделно зрънце. Битовете на изследователите са с малко по-голям размер (10 нанометра), но могат да се запаметят в една структура. В момента изследователите работят за постигане на още по-голямо увеличение на плътността.