В Евросъюза интернетът по-бърз и по-евтин

Потребителите на интернет трябва да получават скорост на връзката, каквато им се предлага в договора за доставка на услугата, а не както се получава на практика - по-ниска. Се казва в изменение, по което Ивайло Калфин е съвносител в проект на доклад за Европейския широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж. Той ще бъде гласуван днес от Комисията за промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент.

Калфин призовава Европейската комисия да състави препоръки към властите в страните членки, чрез които да прецизира измерването на скоростта на достъпа. Така ще се гарантира, че рекламираните скорости отразяват правилно средните скорости за сваляне и качване на данни, които потребителите могат да очакват.

ЕС си е поставил за цел до 2015 г. всяко европейско домакинство да има абонамент за поне 100 Mbps. Брюксел планира да осигури достъп до бърз интернет до най-отдалечените населени места в съюза. Намеренията са още от 2013 г. минималната скорост на интернет в селските райони да е 2 Mbps, а в по-големите градски центрове - не по-ниска от 24 мегабита в секунда.
Цените на интернет услугите трябва да са достъпни, да позволяват избор на потребителите и да гарантират недискриминирано участие на доставчиците на услугите. Доставчиците трябва да имат достъп до инфраструктурата на разумна цена въз основа на реалните разходи, се казва в друга поправка.

Пазарното търсене и частният бизнес ще са в основата на постигането на тези цели. Затова Калфин предлага Европейската комисия да изработи стимули, които да привлекат инвеститорите към финансирането на изграждането на високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи и услуги. Така ще стане възможно да се избегне натоварването на общинските и градски бюджети.
В доклада на парламентарната комисия се препоръчва отпускането на държавни помощи и целенасочени средства от европейския бюджет, за да се ускори въвеждането на широколентови връзки и мрежи. Европейската комисия получава аплодисменти за идеята си да емитира облигации на ЕС, заедно с Европейската инвестиционна банка.

В същото време, членовете на комисията препоръчват на националните и регионални власти да побързат с въвеждането на е-управление като използват електронно възлагане на обществени поръчки, насърчават използването на електронна самоличност и въведат в болниците електронното здравеопазване. Увеличавайки предлагането на този вид услуги, те ще привлекат вниманието на бизнеса към участие в развитието на мрежите, в разработката на приложения и съдържание. От това полза ще имат и потребителите, тъй като цените ще паднат.

В измененията си към доклада, Калфин предлага да се създаде работна група на ниво ЕС, която да разработи стратегия за инфраструктура за информационни и комуникационни технологии. В работата по нея, освен институциите, трябва да бъдат включени представители на националните регулатори, на бизнеса, на потребителите.

В отделно предложение Калфин казва, че "стопроцентовият широколентов достъп и ползване ще бъдат напълно напразни, ако приоритетите не включват също и решителна стратегия за сигурност в киберпространството и безопасност в интернет". Затова депутатът, който е докладчик по въпросите на сигурността на мрежите, предлага Европейската комисия да изработи минимални стандарти и сертификати за безопасност. Според него е наложително още да се създаде пътна карта за сигурността в киберпростраството и да се уеднакви терминологията, използвана от ЕС, от агенцията за мрежова сигурност ENISA и от националните екипи за реагиране при компютърни инциденти.

"Единственият начин да спечелим войната срещу киберпрестъпността е да обединим усилията на частния и публичния сектор и на университетите. В противен случай сме загубени", заяви зам.-представителят на Интерпол за ЕС Ален Барбие. Той говори по време на бизнес закуска, домакинствана от Калфин днес в Брюксел.

Според Барбие киберпрестъпленията са толкова прости за организиране, а печалбите са толкова големи, че е необходимо специално усилие, за да се постигне ефект в борбата срещу тях. По данни на Интерпол киберпрестъпниците печелят около 50 млрд. евро годишно, не се подчиняват на граници, а броят на жертвите им потенциално е огромен.