Харвардски учени създадоха първия в света програмируем нанопроцесор

	Харвардски учени създадоха първия в света програмируем нанопроцесор
	Възможните приложения на нанотехнологиите в ИТ-индустрията се разглеждат от учени и активни участници на пазара от дълго време, но засега повечето проекти са в етап на теоретични изследвания и експериментални тестове. Учените предлагат замяна на силиция и графена в микроелектрониката, създаване на въглеродни нанотръби, които са подходящи за внедряване в CMOS-електрониката, хартиените суперкондензатори и батерии, в основата на които лежат нанотехнологии, но това са само смели експерименти. Харвардски учени са успели да направят повече - те са създали схема, която съдържа 496 програмируеми транзистора на площ от 960 квадратни микрона, съобщава Nature. Всъщност, това е първият в света програмируем нанопроцесор. В допълнение към екипа от изследователи в Харвардския университет, воден от Чарлз Лийбър, в проекта също така взимат участие и специалисти от MITRE. Микроскопичният процесор е произведен на базата на германиев нанопроводник с диаметър от 10 нанометра, покрит със силиконова обвивка и разположен върху подложка от силициев диоксид. Повърхността е покрита с тънък изолиращ слой от метални оксиди и мрежа от метални проводници, изпълняващи ролята на управляващи електроди. При пресичането на нанопроводниците с електродите са се образували полеви транзистори, позволяващи контрол на тока в електрическата верига. Според разработчиците, на базата на предложената от тях архитектура може да се изградят много по-сложни схеми. Въпреки създадения за експериментални цели нанопроцесор, той не може да се нарече много миниатюрен, дори в сравнение с търговските силициеви чипове, съдържащи милиони транзистори. Освен това, изниква въпросът за надеждността на схемите от този вид, в сравнение със съществуващите решения. Тези съмнения бяха изразени от старши мениджъра на SanDisk Franz Kreupl, който добави, че сегашното ниво на технологичното развитие просто няма да позволи използването на потенциала на представената разработка. Независимо от това, предложената архитектура е много интересна и може в бъдеще да играе важна роля в развитието на микроелектрониката.

	Коментари
	Все още няма коментари