Мейнстрийм медиите не си падат по явления като WikiLeaks

Университетският преподавател по журналистика Александър Хотц е направил анализ на текущата медийна ситуация, след скандала с WikiLeaks, и е стигнал до извода, че традиционните медии не се спогаждат добре с новите, но се нуждаят едни от други.

В миналото, ако човек разполагаше с някакви класифицирани документи, които иска да направи публично достояние, той можеше само да отиде при някоя мейнстрийм медия и да се надява, че журналистът, с който контактува ще бъде достатъчно коректен, че да запази самоличността му в тайна.

После на сцената се появи световната мрежа, а през 2006 година и самият сайт WikiLeaks, който е предназначен за обнародване на неудобна информация, като приоритет е запазването в тайна на източника. Системата на WikiLeaks не просто запазва източника на документите в тайна от хора, които биха могли да му навредят. Нещата са отишли по-далеч, тъй като дори самите редактори на сайта не знаят кой е качил информацията. Така се гарантира тяхната сигурност, а и възможността за някакъв натиск върху ръководството на WikiLeaks намалява. Анонимността се гарантира от криптирана връзка.

За да популяризира последния масивен доклад, който стана причина за голям скандал, WikiLeaks предостави информацията на няколко мейнстрийм медии, сред които беше и вестник „Ню Йорк Таймс”. Между главния редактор на вестника и шефа на WikiLeaks възникнаха разногласия по повод на представянето на доклада. Според последния, „Ню Йорк Таймс” не е отдал дължимото внимание на историята и я е подценил. Главният редактор Бил Келър, от своя страна, даде ясно да се разбере, че не вярва напълно на информацията в WikiLeaks. Въпреки това двата вида медии нямат избор освен да работят заедно, ако искат потребителите на продуктите им да получат най-доброто.