Свръхпроводящи сензори позволиха пряко наблюдение на екзотични молекули, ключови за мюонно-катализирания синтез
Изследователи от Япония за първи път регистрираха директно рентгеновото излъчване на мюонни молекули – екзотични структури, които могат да предизвикат ядрен синтез при стайна температура. Резултатите, публикувани в списание Science Advances, хвърлят светлина върху механизмите на мюонно-катализирания синтез и обясняват дългогодишни разминавания между теория и експеримент.
Какво представлява мюонно-катализираният синтез
При традиционния термоядрен синтез ядрата трябва да преодолеят електрическото си отблъскване, което изисква нагряване до милиони градуси. При мюонно-катализирания синтез (μCF) вместо електрон в атома се поставя мюон – частица с отрицателен заряд и маса около 207 пъти по-голяма от тази на електрона. Това свива атома и позволява на две ядра да се доближат приблизително 200 пъти повече от обичайното, като вероятността за сливане значително нараства. След реакцията мюонът обикновено се освобождава и може да катализира следващо сливане.
Експериментът със замразен деутерий
За да наблюдават мюонни молекули, учените са насочили поток от отрицателно заредени мюони към замразен деутерий – тежък изотоп на водорода. Мюоните изместват електроните от атомите и образуват молекули с две ядра на деутерий. Изследователите са се фокусирали върху краткотрайно възбудено състояние, което определя скоростта на образуване на молекулата и възможността за ядрена реакция. Свръхпроводящи сензори с висока енергийна точност са позволили да се отдели слабият сигнал на молекулите от този на отделни мюонни атоми и да се разграничат вибрационните им състояния. Сравнението с теоретичните изчисления е показало кои състояния възникват най-често.
Пречки пред практическото приложение
Въпреки напредъка, създаването на работеща електроцентрала, основана на студен синтез, остава далечна перспектива. Средната продължителност на живота на мюона е само 2,2 микросекунди, след което той се разпада. Освен това понякога мюонът остава свързан с ядрото след синтеза и не може да участва в следващи реакции. За да има положителен енергиен баланс, всеки мюон трябва да предизвика около 300 реакции, което според повечето физици е трудно постижимо. Синджи Окада, участник в изследването, не изключва възможността ефективността да бъде подобрена.
Дори без енергийна изгода, мюонният синтез може да намери приложение в производството на медицински радиоизотопи и преработката на радиоактивни отпадъци, макар тези възможности да са само теоретични засега.
Значение за физиката
Изследването на мюоните и други екзотични атоми (с каони или антипротони) дава възможност за проверка на физичните закони при екстремни условия. В отделен експеримент с каонен флуор учените са измерили електрично поле над границата на Швингер, но не са наблюдавали спонтанно раждане на частици от вакуума – резултат, който потвърждава квантовата електродинамика.
Мюонният синтез е принципно различен от противоречивите твърдения за студен синтез от 1989 г., когато Мартин Флейшман и Стенли Понс обявиха, че са постигнали ядрена реакция в настолна установка. Тогава независими лаборатории не успяха да повторят резултата. По-късно проект, подкрепен от Google, също не потвърди старите твърдения. Мюонният синтез обаче е доказан процес и сега изследователите изучават неговите детайли.
Източник: Science Advances