Следвай Kaldata в Google: 1010Слушай статията10100:00 / ~24:461×

Малко хора се замислят, че всеки елемент от потребителския интерфейс на компютъра или смартфона някога е бил измислен от някого. Прозорците, които могат да се преместват и да се наслагват един върху друг, падащото меню от горния ред, старт бутонът, кошчето на работния плот, панелът с известия и жестът „плъзни нагоре за обновяване“ имат свои автори, а често и дълга история на заимствания. Някои от тези идеи са се зародили в изследователски лаборатории и са чакали повече от десет години, за да се превърнат в масово произведение. Други са измислени от независими разработчици, а едва след това са били възприети от цялата индустрия.

Командният ред: отправната точка

Преди появата на графичните интерфейси основният начин за управление на компютъра беше командният ред (command-line interface/CLI). При него потребителят въвежда текстова команда, например за да копира файл или да стартира програма, а системата отговаря с текст. На този принцип работеха командните обвивки на операционните системи от едно време. Сред тях бяха Unix, чиято първа версия излезе през 1971 година, CP/M за първите микрокомпютри и MS-DOS, която излезе през 1981 година заедно с IBM PC. Именно MS-DOS превърна командния ред в стандарт за персоналните компютри през следващото десетилетие.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниIBM 5150 с команден ред на DOS

Основният проблем на командния ред се състоеше в това, че той не даваше никакви подсказки. На екрана се появяваше само подкана от типа „C:>“, а потребителят трябва да знае всички команди, техните параметри и пътищата към файловете. За инженерите и програмистите това беше приемливо, но за един счетоводител или секретарар компютърът оставаше затворена система.

Затова върху командния ред започнаха да се изграждат т.нар. обвивки, които показваха съдържанието на диска и позволяваха работа с файлове без въвеждане на команди. Тези програми имаха текстов интерфейс, в който прозорците, менютата и рамките се изобразяваха със символи от псевдографиката. Може би най-известната от тях стана Norton Commander, написана от Джон Соха за компанията Peter Norton Computing. Двата панела със съдържанието на различни папки и управлението чрез функционалните клавиши се оказаха толкова удобни, че този формат преживя самата MS-DOS в Total Commander и Midnight Commander. Съществуваше дори популярен украински клон на NC – Volkov Commander, създаден от киевския програмист Всеволод Волков.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниФайловият мениджър Norton Commander

С течение на времето и самата MS-DOS получи своя собствена обвивка. Във версия 4.0, излязла през 1988 година се появи DOS Shell с меню, поддръжка на мишка и списък с програми за стартиране.

Командният ред обаче продължи да бъде основата на потребителския интерфейс на персоналните компютри и впоследствие. Windows 1.0 не беше самостоятелна операционна система. Тя се стартираше от командния ред като графична обвивка върху MS-DOS. По същия начин работеха и следващите версии чак до Windows 3.x. За да влезе в графичния интерфейс, потребителят първо виждаше DOS-прозореца и въвеждаше командата win.

Идеята за интерфейс без въвеждане на команди обаче не се зароди в Microsoft и дори не в Apple. Още през 1973 година, осем години преди IBM PC, в изследователския център Xerox PARC (Palo Alto Research Center) работеше компютър, който се управляваше с мишка, а не с команди.

Xerox PARC: там, където се родиха „прозорците“

Повечето елементи на съвременния потребителски интерфейс се появиха през 70-те години в изследователския център Xerox PARC (Palo Alto Research Center). Първият от тях беше мишката. Тя беше създадена още през 60-те години от Дъглас Енгелбарт и инженера Бил Инглиш в Станфордския изследователски институт (SRI). Тя постъпи в PARC заедно с изследователите от групата на Енгелбарт.

Мишката беше интегрирана в персонален компютър Xerox Alto, който в PARC беше създаден през 1973 година за собствените им изследователи. Неговият растерен дисплей съставяше изображенията от отделни точки, поради което можеше да показва както текст с различни шрифтове, така и графика. На Alto се появи и принципът „това, което виждаш, е това, което получаваш“ (What You See Is What You Get, WYSIWYG). Текстовият редактор Bravo, разработен от Чарлз Симони, показваше документа точно така, както той ще изглежда при отпечатване.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниКомпютърът Xerox Alto с вертикален екран и мишка

Прозорците, които се припокриват един друг като листове хартия на масата, и изскачащите менюта се появиха за първи път малко по-късно в Smalltalk. Тази среда за Alto беше разработена от екипа на Алън Кей заедно с Ден Ингълс и Адел Голдберг.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниСредата Smalltalk-74 на Xerox Alto

След това иконите и работният плот се появиха още в един търговски продукт – работната станция Xerox Star 8010. Концепцията за иконите беше предложена от Дейвид Кенфилд Смит, а първите икони за документи и папки бяха нарисувани от дизайнера Норм Кокс. Star обаче струваше 16 595 долара по цени от 1981 година (почти 60 000 долара през 2026 година) и не се превърна в масово разпространен продукт.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниРаботен плот на Xerox Star 8010 с икони на документи и папки

Apple превърна тези идеи в масова тенденция, а оттам започна и един от най-известните спорове в историята на компютърните технологии. В края на 1979 година Стив Джобс сключи договор с Xerox за покупката на 100 000 акции на Apple още преди компанията да излезе на борсата. В замяна екипът на Apple получи възможност да посети PARC. По-късно Джобс нарече демонстрацията на Alto „прозрение“, а скоро след това Apple привлече Лари Теслер от PARC. Споразумението не прехвърляше правата върху технологиите, затова оттогава Apple е обвинявана, че е откраднала графичния интерфейс от Xerox.

Microsoft се озова в тази история заради Macintosh. Джобс привлече компанията на Бил Гейтс като първи външен разработчик на софтуер за новия компютър, така че Microsoft видя интерфейса на Macintosh още преди излизането му. Когато през ноември 1983 година Гейтс обяви Windows, Джобс го обвини в копиране. Гейтс отговори, че и двете компании са имали богат съсед на име Xerox. Според него, той се промъкнал в къщата на този съсед, за да открадне телевизор и видял, че Джобс вече го е откраднал.

През 1985 година компаниите сключиха споразумение, съгласно което Microsoft можеше да използва елементи от интерфейса на Macintosh в Windows 1.0 и следващите версии. След излизането на Windows 2.0 с прозорци, които се припокриват един с друг, през 1988 година Apple заведе дело срещу Microsoft и HP. В него тя изброи 189 елемента от интерфейса, които според нея са били копирани без разрешение. През 1992 година съдът постанови, че над 90% от тези елементи вече са били обхванати от споразумението от 1985 година, а останалите не подлежат на защита по авторското право. Тази съдебна битка продължи чак до 1995 година, когато Върховният съд на САЩ отказа да разгледа жалбата на Apple.

Най-ироничният обрат настъпи през 1989 година. Тогава вече Xerox заведе иск срещу Apple и поиска 150 млн. долара за използването на своите разработки в Lisa и Macintosh. Искът беше отхвърлен година по-късно, но спорът дали Apple наистина е откраднала интерфейса продължава и до днес. Това, което именно Apple е добавила към видяното в PARC личи на компютрите Lisa и Macintosh.

Работен плот за всички: съперничеството между Apple и Microsoft

Първият компютър на Apple с графичен интерфейс беше Lisa, пуснат на пазара през януари 1983 година. Той струваше 9995 долара и подобно на Xerox Star – не се превърна в масов продукт. Идеите на Lisa в опростен вид бяха пренесени в Macintosh, който през януари 1984 година се появи в продажба с цена от 2495 долара. Именно Macintosh се превърна в хит и направи мишката и прозорците на приложенията достъпни за хиляди потребители.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниРаботен плот на Apple Lisa

Основната част от интерфейса на двата компютъра е създадена от програмиста Бил Аткинсън, а много от неговите решения са имали обща цел: компютърът да може да се управлява само с мишката. В системите на Xerox, за да се избере команда от менюто се налагаше да се натискат клавиши заедно с мишката. Аткинсън измисли менюта, които се разгръщат от лентата в горната част на екрана и се отварят с натискане на бутона на мишката. Двойното кликване за отваряне на файлове също е негово изобретение. По същия начин той създаде „ласо“ за маркиране, границите на което се обозначаваха с подвижна пунктирана рамка.

Всичко това работеше върху графичната библиотека QuickDraw, която Аткинсън написа за Lisa и Macintosh. С нея е свързана една от най-известните истории за разработката. Аткинсън беше убеден, че е видял в PARC как частично затворените прозорци се прерисуват бързо и решил да повтори това в Lisa. Така се появил механизъм, който прерисуваше само видимите части на прозорците. По-късно се оказа, че в PARC не е имало такова решение, така че Аткинсън всъщност е пресъздал нещо, което всъщност не е видял.

„Лицето“ на Macintosh е дело на дизайнерката Сюзан Кер. Тя нарисува иконите на кошчето, дискетката за съхранение на файлове и „усмихнатия Mac“, който поздравяваше потребителя по време на зареждането. Освен това тя разработи първите шрифтове на системата, сред които Chicago, който остана системният шрифт на Mac до 1997 година.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниИконите на Сюзън Кер за първия Macintosh

Успехът на Macintosh потвърди, че графичният интерфейс може да се продава масово и през следващите години други компании представиха свои версии. Сред тях бяха VisiOn, GEM от Digital Research и Workbench за компютрите Amiga. Въпреки това основният конкурент на Apple стана Microsoft, която изграждаше своите „прозорци“ върху MS-DOS.

Windows: от копирането на Mac до старт бутона

Първите версии на Windows до голяма степен се опитваха да догонят Macintosh. Windows 1.0 подреждаше прозорците плътно един до друг, без да се припокриват. Прозорците, които се припокриват един друг, както и бутоните за „минимизиране“ и „максимизиране“ се появиха едва в Windows 2.0. Именно заради Windows 2.0 Apple заведе дело срещу Microsoft.

Windows стана масов с версия 3.0. Програмите в него се стартираха от „Диспечер на програмите“, където иконите им бяха подредени в отделни прозорци-групи. Повечето собственици на персонални компютри тогава все още не знаеха как да използват мишката, затова към системата беше добавена играта Soltaire, или „Пасианс“ както е по позната у нас. Като преместваха картите, потребителите неволно се учеха да преместват обекти на екрана.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниSolitaire на Windows 3.1

Междувременно други разработчици търсеха по-удобен начин за стартиране на програми и превключване между тях, отколкото прозорец с икони. През 1987 година британската компания Acorn пусна за компютрите Archimedes системата Arthur, предшественик на RISC OS. В долната част на екрана имаше лента с икони, където се показваха дисковете и стартираните програми. По-късно подобна лента се появи и в Windows 95. Ръководителят на разработката на Arthur Пол Фелоус и до днес с удоволствие припомня, че идеята на Acorn просто е била заимствана от други.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниРедът с икони в долната част на екрана в Acorn Arthur

Друг подход предложи NeXT – компанията, която Стив Джобс основа след напускането си от Apple. През 1988 година тя представи системата NeXTSTEP с панел Dock. По същество тя представляваше колона от икони в края на екрана, от която се стартираха програми, а иконите на вече стартираните програми се обозначаваха с три точки.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниПанелът Dock в NeXTSTEP

Microsoft съчета двете идеи в Windows 95 и добави своя собствена – така се появи старт бутонът. „Диспечерът на програми“ отстъпи място на менюто, което се отваряше от този бутон и съдържаше всички инсталирани програми. В долната част на екрана се появи лентата със задачи, на която всеки отворен прозорец имаше свой собствен бутон. Самите прозорци получиха бутони за сгъване, разгъване и затваряне. Тази схема на управление Windows развива и използва и до днес.

Вдясно на лентата със задачи се намираха часовникът и иконите на фоновите програми. Тази част и до днес се нарича системна лента (tray), въпреки че официално тя винаги е носила името „зона за известия“. Объркването произтича от ранните версии на Windows 95. В тях вместо лентата със задачи в долната част на екрана имаше „тава“, т.е. фиксиран прозорец-папка, в която можеха да се преместват файлове.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниСтарт бутонът и лентата със задачи в Windows 95

Windows 95 промени и ролята на десния бутон на мишката. Самата идея за контекстното меню произхожда още от Smalltalk, но в Windows 3.1 десният бутон почти не се използваше. В Windows 95 при кликване с десния бутон контекстното меню беше въведено за повечето обекти на екрана. Apple възприе тази идея едва в Mac OS 8 в края на 1997 година. Мишката на Mac по това време имаше само един бутон, затова контекстното меню се отваряше с кликване при задържана клавиша Control.

Microsoft използваше новия старт бутон и в рекламите си. Компанията закупи правата върху песента Start Me Up на групата The Rolling Stones. В медиите сумата на сделката се оценяваше между 3 и 12 милиона долара, въпреки че по-късно от Microsoft опровергаха горната граница на сумата.

Старт бутонът и панелът с задачи се превърнаха в сърцевината на Windows за цяло десетилетие, а Dock от NeXTSTEP се завърна в Apple заедно със самия Джобс и се превърна в една от най-разпознаваемите характеристики на интерфейса на Mac OS X.

Стилусът и първите сензорни екрани

Още през 80-те години се предлагаше възможността да се докосва екрана, вместо да се движи мишка. HP-150 от 1983 година имаше рамка около екрана с инфрачервени лъчи. Когато пръстът пресичаше лъчите, компютърът определяше мястото на допира. Въпреки това сензорният екран така и не се превърна в стандарт за настолните компютри, а следващите стъпки бяха направени от джобните устройства.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниHP-150 със сензорен екран

Apple заложи на стилуса и ръчно написания текст. Джобният компютър Newton MessagePad трябваше да разпознава обикновения почерк, но се справяше толкова зле, че го осмиваха дори в комикса Doonesbury и в Семейство Симпсън.

Стилусът се превърна и в основен начин за управление на първия смартфон. IBM Simon се появи на пазара през август 1994 година и разполагаше със сензорен екран, на който със стилус можеше да се въвежда текст, да се води календар и да се правят бележки.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниСмартфонът IBM Simon със стилус

Компанията Palm на Джеф Хокинс пое по друг път. Тя не научи устройството да разпознава обикновен почерк, а научи хората на опростената азбука Graffiti, всяка буква от която се пишеше с едно движение. PalmPilot постигна успех, какъвто Newton не успя да постигне: през първите 18 месеца бяха продадени около един милион устройства.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниАзбуката Graffiti

Microsoft избра трети път и пренесе познатите елементи на Windows на джобните компютри Pocket PC. Програмите там се стартираха от старт менюто. Вместо кликване с десния бутон, контекстното меню се извикваше чрез задържане на стилуса върху екрана.

Междувременно технологията „мултитъч“ се разработваше на няколко места. През февруари 2006 година изследователят от Нюйоркския университет Джеф Хан показа на конференцията TED голям екран, на който снимките се мащабираха чрез раздалечаване на пръстите. Той развиваше своята технология в компанията Perceptive Pixel, която произвеждаше мултитъч екрани с размер до 82 инча. Екраните ѝ бяха използвани от CNN по време на президентските избори в САЩ през 2008 година, а през 2012 година компанията беше придобита от Microsoft.

Apple по това време вече работеше върху мултитъч технологията независимо от Хан. През 2005 година тя без излишен шум придоби компанията FingerWorks, която произвеждаше сензорни панели с управление с няколко пръста и адаптира нейната технология за сензорен екран. Резултатът от тази работа Apple показа по-малко от година след изказването на Хан – в първия iPhone.

Пръст вместо курсор: как сензорните интерфейси станаха еднакви

Първият iPhone, представен през януари 2007 година определи за следващото десетилетие начина, по който ще се управляват не само смартфоните, но и таблетите и лаптопите със сензорни екрани. От сцената Стив Джобс се подигра на стилуса и предложи пръстите на хората вместо него. Изображенията в iPhone се мащабираха чрез раздалечаване на два пръста, списъците се превъртаха с плъзгане с инерция, а телефонът се отключваше с жеста „Плъзни“ (Swipe). Началният екран се превърна в мрежа от икони и този принцип до днес почти не се е променил.

Част от познатите жестове не е измислена от Apple. „Плъзни, за да обновиш“ предложи разработчикът Лорен Брихтер в своя Twitter-клиент Tweetie 2: вместо да натискате бутона за обновяване, беше достатъчно да плъзнете лентата надолу. По-късно Twitter купи Tweetie заедно с патентната заявка за този жест, а самият жест се появи в повечето приложения с ленти.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниНачален екран на първия iPhone в ръцете на Стив Джобс

Още от първата си версия Android разполагаше с панел за известия, който се спускаше от горния край на екрана. През 2010 година Samsung добави в нея в Galaxy S превключватели за Wi-Fi, Bluetooth и GPS. Apple заимства и двете идеи. Центърът за известия се появи в iOS 5, а Центърът за управление с превключватели – в iOS 7. Въпреки това, първоначално като отделен панел в долната част на екрана.

Познатият днес начин за превключване между стартираните приложения се появи в системата webOS на Palm. Стартираните приложения се показваха като карти, между които се превключваше чрез плъзгане настрани, а ненужните програми се затваряха чрез плъзгане на картата нагоре. Тези жестове се управляваха в специална зона под екрана. Създателят на интерфейса на webOS Матиас Дуарте през 2010 година премина в Google, а по-късно картите се появиха и в Android, и в iOS.

Най-смелата алтернатива беше предложена от Microsoft. В Windows Phone 7 вместо икони имаше „живи“ плочки, които показваха нови съобщения, времето или снимки. В Windows 8 компанията пренесе плочките на компютрите и ги използва, за да замести старт менюто, като заложи на таблети и лаптопи със сензорни екрани. Потребителите не приеха добре тази промяна и в Windows 10 старт менюто се завърна, макар и с плочки в него.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниНачален екран с плочки в Windows 8

Междувременно iOS и Android все повече заимстваха елементи една от друга. Панелът с известия, уиджетите на началния екран и картите за мултитаскинг станаха общи за двете системи. След iPhone X, в който изчезна Home бутонът, жестовете от долния край на екрана, както някога в webOS се превърнаха в основен начин за навигация както в iOS, така и в Android.

Кръгът се затвори тази есен Apple, която години наред не беше добавяла сензорен екран към Mac на 28 октомври представи първия MacBook Pro със сензорен дисплей. Повече от 40 години след HP-150 докосването на екрана на компютъра най-накрая може да се превърне в норма.

Защо интерфейсите се променят на всеки няколко години

Външният вид на потребителските интерфейси се променя на вълни. Първите версии на iOS, както и Aqua на Mac преди тях имитираха реални предмети. Календарът беше облечен в кожа с шевове, а бележките напомняха жълт бележник. Този подход се нарича скевоморфизъм. Според бивш дизайнер на Apple, кожената текстура на календара е била копирана от интериора на частния самолет на Стив Джобс. Познатите текстури подсказваха на потребителите, които тепърва се запознаваха с новата система за управление на устройството какво може да се направи с даден елемент на екрана.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниИкони на iOS 7 (вляво) и iOS 6 (вдясно)

През 2013 година в iOS 7, създадена под ръководството на Джони Айв, Apple се отказа от текстурите, блясъка и обемността в полза на плоския дизайн. Microsoft премина към плоския дизайн още по-рано със стила Metro. През 2014 година Google представи Material Design, в който плоските елементи бяха разположени на слоеве със сенки, като листове хартия.

Десетилетие по-късно махалото се люшна в обратна посока. През 2025 година Apple представи интерфейса Liquid Glass – полупрозрачен материал, който пречупва светлината като истинско стъкло. Той беше създаден под влиянието на интерфейса на шлема Vision Pro и се превърна в най-голямото визуално обновяване на iOS от времето на прехода към плоския дизайн. Така стъклото се завърна четвърт век след Aqua и почти две десетилетия след Aero.

Историята на потребителските интерфейси: от командния ред до сензорните екраниИнтерфейсът Liquid Glass в iOS 26, iPadOS 26 и macOS 26

Въпреки това промяната в дизайна почти не засяга принципите на управление. Мрежата от икони, жестовете, панелът с известия, мащабирането с два пръста и превъртането с инерция функционират по същия начин, както и преди почти 20 години. Новите елементи само се добавят към тази основа, а не я заменят. На компютрите е същото: старт менюто, лентата със задачи, Dock и контекстното меню от десетилетия претърпяват само промени в стила.

Възможно е историята на интерфейсите да се повтаря. Чатботовете, базирани на изкуствен интелект отново превърнаха текстовата команда в значим начин за управление, само че сега тя се пише на обикновен език, а не според правилата на MS-DOS, а Apple Vision Pro изведе прозорците от екрана в пространството около потребителя. Въпреки това, дори и там прозорците, иконите и жестовете работят по принципите, които някога бяха заложени в Xerox PARC.