Шофьорите в София може скоро да се окажат под много по-строг автоматизиран контрол. Столичната община подготвя собствена мрежа от високотехнологични камери, които ще могат да установяват не само превишена скорост, но и редица други нарушения – преминаване на червен светофар, движение в бус лентите, използване на телефон зад волана и шофиране без предпазен колан. Предложението предвижда първоначално да бъдат изградени 20 контролни точки, а впоследствие броят им да достигне 50.
Идеята е на общинския съветник Симеон Ставрев от ПП-ДБ и ще бъде разгледана от Столичния общински съвет на 5 ноември. На този етап не става дума за окончателно одобрена инвестиция, а за създаване на работна група, която да определи конкретните места, техническите изисквания и необходимите средства за изграждането на системата. Целта е проектът да бъде подготвен за включване в общинския бюджет за 2027 г.
Как ще работят новите камери?Предложението предвижда създаването на общинска система за автоматизиран контрол, която да бъде свързана с информационната инфраструктура на Министерството на вътрешните работи. Според техническите изисквания, въведени с новата наредба на МВР, камерите за установяване на нарушения, различни от измерване на скоростта, трябва да осигуряват резолюция от поне 5 мегапиксела и видеозапис с минимум 25 кадъра в секунда.
Системата ще използва технологии за автоматично разпознаване на регистрационни номера (ANPR), като нормативното изискване е точността при разчитане на номера и държавата на регистрация да бъде не по-ниска от 95%. Предвидена е и защитена комуникация с МВР чрез криптиран VPN/IPSec канал, а информацията за нарушенията ще се предава в стандартизиран електронен формат.
Любопитен детайл е, че нормативната уредба предвижда съхраняване на данните за срок от пет години, а на метаданните – за десет години. Това поставя и въпроси за защитата на личната информация, контрола върху достъпа и начина, по който ще се използват записите.
Важно е да се уточни, че не всяка камера непременно ще може да установява всички изброени нарушения. Конкретните възможности ще зависят от избраното оборудване, неговото сертифициране и интеграцията с националната система. Електронните фишове ще продължат да се издават от МВР, а общинската мрежа няма да може да се използва за контрол на паркирането или за нарушения, за които се предвижда отнемане на шофьорската книжка.
Къде ще бъдат поставени камерите?Първоначалният план предвижда системата да обхване някои от най-натоварените пътни артерии на столицата, където високата скорост и интензивният трафик създават предпоставки за тежки произшествия.
Сред предложените места са Околовръстният път в районите на „Ринг Мол“ и пътните възли с булевардите „България“, „Черни връх“ и „Александър Малинов“, както и участъкът при Бояна. В списъка попадат още „Цариградско шосе“, „Сливница“, „България“ и „Тодор Каблешков“. Разглеждат се също „Ломско шосе“, „Царица Йоанна“ и „Никола Мушанов“.
Точните позиции обаче предстои да бъдат определени след анализ на пътните произшествия, нарушенията и натоварването на движението. Разполагането на камерите ще трябва да бъде съгласувано със Столичната дирекция на вътрешните работи.
До 72 000 евро за една контролна точка
Изграждането на подобна система изисква значителна инвестиция. Според предварителните пазарни оценки една напълно оборудвана и сертифицирана стационарна контролна точка ще струва между 55 000 и 72 000 евро с ДДС.
В тази сума влизат измервателното оборудване – радар или лазер, камера за автоматично разпознаване на номера, инфрачервено осветление, захранване, комуникационна свързаност, монтаж и необходимите първоначални проверки. Включени са и част от разходите за интеграция с МВР.
За първите 20 точки ще бъдат необходими приблизително 1,1–1,6 млн. евро, а при разширяване до 50 точки инвестицията може да достигне 2,5–3,6 млн. евро. Отделно са предвидени разходи за поддръжка в размер на около 5–8% от стойността на оборудването годишно.
Още по-интересни са прогнозите за възвръщаемостта. Според внесения доклад на натоварените столични булеварди една контролна точка би могла да покрие хардуерната си стойност чрез наложени глоби за период между един и три месеца, а цялата мрежа – за около 6–12 месеца. Това обаче са предварителни разчети, а не гарантирани резултати, като реалните приходи ще зависят от броя на нарушенията, обжалванията и събираемостта.
Половината от глобите ще остават в СофияЕдна от основните причини проектът да стане възможен са промените в Закона за движението по пътищата, приети през юли 2025 г., и новата наредба на МВР, обнародвана през септември 2026 г.
Според действащата нормативна рамка половината от постъпленията от глоби, установени с общински автоматизирани технически средства, ще постъпват директно в бюджета на съответната община. Другите 50% ще отиват във Фонда за пътна безопасност. Местните власти обаче няма да могат да харчат тези приходи свободно – те трябва да бъдат инвестирани единствено в мерки за безопасност на движението.
Симеон Ставрев твърди, че подобни системи могат да намалят нарушенията с 60–80% само за два-три месеца след поставянето им на ключови места. Тези стойности са посочени като оценки в доклада, но не са представени като резултат от независимо изследване на бъдещата софийска система.
След евентуалното одобрение на предложението работната група трябва да представи конкретен план в срок до четири месеца. Преди камерите да започнат да подават данни за санкции, ще бъдат необходими сертифициране, метрологични проверки и съвместни изпитания с МВР, които трябва да продължат поне 30 дни.
Така София може да получи значително по-модерна система за контрол на движението, но успехът ѝ няма да се измерва само с броя издадени фишове. Истинският тест ще бъде дали новите технологии ще доведат до по-малко нарушения, катастрофи и пострадали по столичните улици.